• Лейбъл: Roadrunner
• Издаден: 2012
• Aвтор: Стефан Топузов
• Оценка:

“Един албум не е само музика, има и обложка. Оценявайте цялостния продукт”, настояваше някакъв тип в коментарите под едно ревю на този сайт.

Като убеден демократ не мога да не се съобразя с народната воля и смел отнемам две звезди от иначе съвсем заслужената средна оценка на новия Soulfly заради абсолютно малоумната му обложка. Готово. А сега за музиката...

Ще призная и че предстои да съм адски несправедлив спрямо Макс Кавалера.

Човекът от десет години се движи точно в музикалната посока, в която винаги съм се надявал да поеме, след като се наиграе с трайбъл и уърлд глупостите от първите албуми на Soulfly.

А именно – към все по-тежък и зъл метъл в духа на старата Sepultura. И 'Enslaved' е именно най-тежкият и най-зъл албум на групата досега.

В 'World Scum' дори има бластбийтове и гостува вокалистът на шибаните Cattle Decapitation. Трудно можеше да е по-екстремно, а това е едва първата песен – от там нататък всичко е гневни вокали, бързи рифове, яко кардани и китарно шредване.

Едновременно с това обаче 'Enslaved' е и най-скучното и уморено нещо, което съм чувал от доста време насам.

Песните са по около четири-пет минути, което принципно не е прекалено много, но на моменти започват да се усещат като безкрайни заради прекалено многото повтаряния на прости идеи ('Gladiator').

Тук и там има по някой лъч светлина под формата на  хващащ риф – например в 'Revengeance', където гостува и Игор Кавалера. Но пък после виждаш името на песента и неусетно челото ти потъва в дланта на ръката от срам.

И тъй като новият албум на Soulfly така или иначе е вълнуващ колкото 12-часов неделен телевизионен блок, реших да пристъпя още един от принципите си и да прочета малко чужди ревюта, преди да съм написал своето.

“Soulfly никога не са били по-близо до истината”, е възторженият извод, на който се натъкнах в едно от тях. Прекрасно!

'Enslaved' е точно за хора, които са склонни да се примиряват с половинчати опити. Приятно слушане!