• Лейбъл: Nuclear Blast/Wizard
• Издаден: 2013
• Aвтор: Стефан Топузов
• Оценка:

Малко групи могат да се похвалят с такова постоянство като HATEBREED.

От събирането си преди почти 20 години досега те не спират да бълват брутален, метълизиран хардкор, който следва своята проста, но ефективна формула с почти религиозен фанатизъм.

Групата от Кънектикът я припознава като своя свещена мисия и отново я прегръща в своя шести дългосвирещ албум 'The Divinity of Purpose'. Все едно очаквахме нещо друго...

В новия HATEBREED определено няма изненади. Можеш да кажеш 'сбогом' дори на наченките на разнообразие, появили се в едноименния диск от 2009 г. под формата на повече метъл влияния, мелодии и почти чисти вокали.

В 'The Divinity of Purpose' те са претопени напълно в традиционното звучене на групата, като така на практика се осъществява завъртане на 360 градуса обратно към 'The Rise of Brutality' (2003) и 'Supremacy' (2006). И в това няма нищо лошо.

Дори напротив – HATEBREED демонстрират чудовищна целеустременост, а натрупаният през годините опит в писането на музика се материализира в едни от най-добре оформените им песни досега.

Такива като 'Put It to the Torch' и 'Honor Never Dies' са типичните HATEBREED-ски тупаници с мощни груув рифове и супер тежки брейкдауни, на фона на които Джейми Джаста скандира надъхващи лозунги като 'sometimes standing for what you believe means standing alone'.

Има и своеобразни трибюти: 'The Language' и 'Dead Man Breathing' са чисти  Slayer-изми, а рифът в началото на едноименната песен съмнително напомня 'Bullet in the Head' на Rage Against the Machine.

Добрите стари HATEBREED, които познаваш и обичаш.

Някой не толкова добронамерен би казал, че това е поредният им експеримент за това колко пъти могат да пробутат на хората един и същ албум.

Наистина малко неща отвъд обложката и заглавието отделят 'The Divinity of Purpose' от предишните пет диска. Феновете очакват точно това от тази група и отново го получават.

AC/DC и Motorhead правят същото от десетилетия и никой не ги съди. Просто тези, които по принцип не са въодушевени от HATEBREED, отново биха намерили за по-забавно да гледат как съхне боя.