• Лейбъл: Roadrunner
• Издаден: 2013
• Aвтор: Христина Димитрова
• Оценка:

Първо да уточня, че според мен 'House of Gold and Bones part 1' беше един от най-силните албуми на миналата година, и че няма изобщо да коментирам и сравнявам с другата група на Кори Тейлър - STONE SOUR са рок група и обсъждаме качествата й като такава, без да я сравняваме с други жанрове.

Второ, нека изясним, че Кори Тейлър изглежда е едно доста талантливо копеле, което освен всичко останало, се изявява и на литературния фронт.

Трето, на всички заинтересовани вече е известно, че двете части на 'House of Gold and Bones' са нещо като саундтрак към комикс със същото име. Щяло да има и филм. - Крос мърчандайзинг в действие.

След смазващия 'House of Gold and Bones part 1' с великолепни рок химни (извинете за клишето), които още от първото слушане те хващат за гърлото и те карат да крещиш с припева, да тропаш с крака, да клатиш глава и да размахваш ръце, беше логично да искаш  още от същото. Ако очакваш песни, които сутрин те изритват от леглото и свирят в главата ти по цял ден, да знаеш, че с Part 2 случаят не е съвсем същият.

'House of Gold and Bones part 2' изобщо не е лош, даже е много хубав, но след първото слушане оставаш с впечатлението, че всички наистина яки парчета са сложени в първата част, а в този са сложили останалите. За разлика от първата част, втората изисква доста повече слушане, за да бъде оценена подобаващо.  Разбираемо, това доведе до първоначално мърморене, присвиване на уста и откровено разочарование.

Подозрението, че нещо не е съвсем наред, обзема още с първата песен 'Red City', която започва минорно с пиано, вместо с многозначителен китарен риф, макар че нататък нещата се пооправят и накрая даже има доста "мръсни“ вокали и китари. Моите лични предпочитания във всеки случай са към албуми, започващи ударно с мощна тресня, а не с пиано.

'Black John' си е типичният радиофоничен STONE SOUR, който вече добре познаваме, а 'Sadist' се явява първата задължителна балада. Трябва да му се признае на Кори, че адски много го бива в писането на модерни балади, без да е прекалено сладникав и затова момичетата го обичаме.

Бърза проверка в интернет показва, че 'Peckinpah' е името на американски режисьор на уестърни, починал през 1984, и на няколко ресторанта в различни части на Северна Америка. Сигурно е поредната загадка като '30/30-150' или ще трябва да си купим комиксите. Песента със същото име започва обещаващо и се развива в очакваната посока.

'Stalemate' в началото звучи подвеждащо като очакваната 'Балада Номер Две', но заблудата трае около 20 секунди. Да, общо взето си е като за радио, но не е балада и има и малко крясъци.

'Gravesend' е второто парче, пуснато в YouTube за всеобща употреба и загрявка и всъщност е едно от най-яките в албума, заедно с още едно-две. Започва ударно, има злобни задъхани крясъци, тътнещ бас.

Не знам какво точно се е случило през ''82', изглежда наистина ще трябва да си купя и комиксите, но песничката е приятничка и малко захаросаничка. Изобщо няма да се учудя, ако това е следващия сингъл за радиата.

'The Uncanny Valley' е горе-долу в същия стил, макар и малко по-сериозна и в малко по-бавно темпо.

'Blue Smoke' се явява нещо като прелюдия към 'Do Me a Favor', която я пуснаха за радио и YouTube ширпотреба още през март.

Този похват послужи на STONE SOUR доста добре в 'House of Gold and Bones part 1' с 'The Travelers' и смятам, че 'Blue Smoke' и 'Do Me a Favor' трябваше да бъдат пуснати заедно, защото се допълват просто великолепно. Да, знам за дължината на песните и радиоформатите, но поне в YouTube можеха да ги пуснат заедно, както направиха с 'Gone Sovereign' и 'Absolute Zero'.

'Do Me a Favor' прелива в "Балада Номер Две“ - 'The Conflagration'. Има и пиано, има и цигулки, има и трогателно китарно соло, изобщо – балада по всички правила на изкуството. Бе всъщност, много приятна песен.

Заглавното 'The House of Gold and Bones' трябваше да бъде в началото на албума, а не в края, пък концепцията да го духа! Започва с някакво скандиране, после има рифове и барабани, бързо темпо и нито грам лиготия. Няма многопластовост, заигравки с инструментите, „вижте-ни-какви-аранжименти-можем-да-правим“ и други неща, за които  критиците с претенции обичат да си чешат езиците.

Всъщност, припевът си е направо 'О-о-о-о, айм нот афрейд'... Мда, това щеше идеално да се върже в Part 1.

В крайна сметка, 'House of Gold and Bones part 2' изобщо не е лош, но на фона на първата част бледнее. Давам му 5 от 6. При положение, че на Part 1 безапелационно давам 6 от 6 и си го подредих в топ 3 в класацията на най-добрите албуми на миналата година.

За този е рано да се каже – минала е едва една трета от 2013 и се очакват още доста албуми. В топ 10 ще влезе, но едва ли ще е много нагоре.