• Лейбъл: selfie
• Издаден: 2015
• Aвтор: Никола Шахпазов
• Оценка:

OBSIDIAN SEA са единствените наоколо, на които без притеснение бихме прикачили определението „дуум пуристи“. Педантично подредената им концепция и звук биха могли спокойно да принадлежат на банда от Ковънтри (или пък Песаро), но те всъщност са важна част от малката стоунър/дуум сцена, която избуя през последните години в софийския ъндърграунд.

Дебютът им 'Between Two Deserts' беше правилното (макар и не перфектно) начало, концертите им ставаха все по-добри, а логичният резултат от тези няколко години развитие на бандата се нарича 'Dreams. Illusions. Obsessions.' и е поне толкова важен за смислената музика тук, колкото нещата на Upyr, Mental Architects и Voyvoda.

Разбира се, встрани от стремежа към качество и безкмопромисност, OBSIDIAN SEA имат малко общо със споменатите групи, но пък лесно можете да ги свържете с неща като Cathedral, Saint Vitus и дори Reverend Bizarre. Ако пък сте толкова обсебени от най-подземните в европейския метъл и рок, ще откриете и влияния от любимите им италиански окултни банди Paul Chain, Death SS и Black Hole.

Както подхожда на съвсем истински дуум пуристи, OBSIDIAN SEA продължават да са протяжни, бавни, интроспективни и по британски/италиански меланхолични. Те се придържат толкова плътно до концепцията за чистота на стила, че за непосветените несъмнено ще са твърде монотонни, но пък за всеки от нас, който е плувал дълго в тъмните води на тази музика, е ясно, че това всъщност е търсен ефект
.
Парчетата са едва 6, но пък дължината им, съвсем очаквано, не пада под 6 минути, а постройката традиционно се върти около повтарящ се многократно бавен китарен риф или бас линии. И ако от всичко дотук сте си помислили, че се опитваме заобиколно да наречем OBSIDIAN SEA скучни, сте плашещо далече от истината. Всъщност момчетата са толкова изрядни в музиката, която правят, че много трудно можем да им открием истински кусури.

Нещо повече, вече завъртяхме дяволски много пъти парчета като 'Mulkurul' и 'Confession', а още не смогваме да ги пребродим, но продължаваме да дълбаем като истински рокенрол археолози - все по-дълбоко и по-дълбоко в музикалните слоеве, изграждащи тези дуум елегии.

Ето го и другото уточнение - OBSIDIAN SEA не просто не са скучни, а по-скоро са твърде интересни. И това става все по-вярно с всяко следващо слушане и вглеждане в текстовете, в които се срещат окултизъм, немска философия и задължителния за жанра фантастичен елемент.