Пътят към Ада е постлан с добри намерения.
Ясно е, че APOCALYPTICA нямаше как вечно да пребивават в очарователното си първично състояние (мислете за ‘Plays Metallica by Four Cellos’, ‘Inquisition Symphony’ и ‘Cult’) и намерението им за промяна и развитие е добро по същество. Крачките към Ада бяха поставени още с ‘Reflections’ (или пък с вариациите на ‘Hope’ и ‘Path’, записвани още по времето на ‘Cult’) – с добавянето на барабани и вокали, APOCALYPTICA започнаха да мигрират от самобитност към стандартност.
Нещата не станаха по-добри с албуми като ‘Worlds Collide’ и ‘7th Symphony’, но ‘Shadowmaker’ е ясен маркер – APOCALYPTICA достигнаха личния си музикален Ад. И ако нещата могат да бъдат дори по-лоши от това, то не бихме искали да ги чуваме, независимо от добрите намерения.
Осмият албум на финландците е изтъкан от клишета и изпитани поп формули, затова би било прекалено да наречем това звучене „чело метъл“. „Тийн рок“ му подхожда значително повече. Баладата ‘Hole In My Soul’ би могла спокойно да бъде от албум на Ейврил Лавин, а финалът на ‘Shadowmaker’ и цялото ‘House of Chains’ са банален до болка ню метъл, който чудничко би паснал на Papa Roach. ‘Come Back Down’ пък си е направо за дискографията на Maroon 5. И това не са комплименти.
Вокалистът Франки Перес се справя прилично (нищо повече), но баналните композиции и направо зловещо семплите текстове няма как да му позволят да блести. Барабаните са пластмасови и модерни до втръсване, а разхвърляните тук-таме електронни моменти (чуйте ‘Riot Lights’) са толкова безинтересни, че бързаме да ги определим като абсолютно ненужни.
Няма нищо учудващо в това, че най-смислените моменти в ‘Shadowmaker’ са инструменталните композиции (особено ‘Reign of Fear’) и онези пасажи, в които челото звучи повече като чело, а не като ниско настроена китара от албум на Soulfly. Лесно забележимо е, че когато APOCALYPTICA залагат на повече мелодия и по-дълги композиции, нещата се получават доста прилично (пробвайте ‘Till Death Do Us Part’), но в ‘Shadowmaker’ значително по-ясно застъпени са безинтересните, почти поп парчета. Които пък водят оценката към неприличното 3.