• Лейбъл: Century Media
• Издаден: 2015
• Aвтор: Никола Шахпазов
• Оценка:

Всъщност и 'Host' и 'Symbol of Life' бяха отлични, но повечето фенове на PARADISE LOST се зарадваха най-вече на едноименния албум от 2005, защото беше повратна точка в тяхната внушителна кариера. 'Paradise Lost' беше обещание и гаранция – групата приключи със смелите експерименти, завръщайки се в лоното на метъла.

Решението изглеждаше правилно - PARADISE LOST звучаха мощно и вдъхновено, а появилият се през 2009 'Faith Divides Us - Death Unites Us' е сред най-силните неща, правили изобщо.

'The Plague Within' пък е най-логичното развитие на нещата – нашите английски приятели правят крачка назад (дори няколко) към най-тъмните си дуум/дет корени. За да не прозвучим твърде подвеждащо, ви предупреждаваме да не очаквате звука или композиционния подход на 'Gothic' – все пак, годината е 2015, а и това са едни много по-добри и пораснали музиканти. Казано накратко, 'The Plague Within' е модерен екстремен албум, чудесно записан, разнообразен... и едновременно с това – доволно посредствен.

Още първите три парчета демонстрират всичките му плюсове и минуси. Откриващото 'No Hope in Sight' е чудесен, класически PARADISE LOST със запомняща се китарна тема и приличен баланс между груби вокали (разочароващи на места) и типичния за Ник Холмс баритон, но пък следващото - 'Terminal', е ненужен опит за олдскуул мелачка, която се носи гръмовно нанякъде, без цел и посока.

Третото парче - 'An Eternity of Lies' е събрало в себе си всичко онова, което прави PARADISE LOST толкова характерни – класическа интродукция с цигулка и пиано, рок риф, динамика и меки вокали от Холмс, но всъщност е средна работа, особено по изключително високите критерии на самата група.

Нататък нещата са същите – има жестоки попадения (бавното и мачкащо 'Beneath Broken Earth' и оркестралното 'Return to the Sun'); неща, които преспокойно можеше изобщо да не влизат в албума ('Flesh from Bone', 'Cry Out'), както и композиции, които са ок, но със сигурност имат нужда от още нещо, за да ги наречем наистина добри ('Victim of the Past').

Ако посегнете към някое от специалните издания на албума, освен страхотен дизайн, ще получите и парчето 'Fear of Silence' (толкова добро, че не е ясно защо не е част от основния списък песни), както и малко напомняне за предстоящото концертно DVD (лайв версия на 'Victim of the Past'). Помните къде го записваха, нали?