Има уговорка в условието на задачата. И тя е в две монолитни думи – MONSTER MAGNET. Командата на Дейв Уиндорф, която не се спря никога пред нищо и 25 години са една от най-чудесните, недооценени и абсолютни рок групи. Всеки албум е великолепен. Всеки техен концерт (от общо пет, на които съм бил) е тотален трип. Monster Magnet са новите HAWKWIND и това може и големият свят да не го ебе особено, ама и Дейв не го ебе за големия свят. Защото той е много по-голям от него и си говори с планетите там горе, на трона на Тарзан, царят на Марс.

Има го притеснението преди нов албум на персонално важна банда, на лични герои, за които те е страх да не се спънат. И тъкмо преди да ти стане тъпо от собствената тъпотия – бам! първа нова песен преди два месеца – ‘Watch Me Fade’. Какво, какво? Baby Woodrose 15 години се опитват да звучат като MONSTER MAGNET в хипи вариант и сега MONSTER MAGNET са със звучене аха-аха Baby Woodrose. Ама това е страхотно, бе! Игрива мелодийка, втечнено-розови клавири, пурпурна мъгла и неповторимият глас на Дейв. Толкова е солидно и едновременно е толкова на майтап, че пускаш щастлива сълза и си шибваш гъза в главата. 

Има-няма месец и нещо по-късно и албумът е в плейъра ми. Първо парче – 'She Digs That Hole’. Да, ама химнът отпреди 5 години тук е с по-малко фронтални китари, а приказката я разказва основно басът. Припев. Ооооо! Tasty, ръмжи Дейв. А, не бе! Ясно, и този път ще ни разкажат играта. Нямам търпение.

Мятам промото в телефона и хуквам из София, защото на едно място просто ще се пръсна. Обикалям малките улички около 'Шишман', а ситарът в интрото на ‘Mastermind’ ме кара да виждам пъстроцветни еднорози по фасадите. Няма да стане така. Отскачам за две белгийски бири от 100 Beers и продължавам стереоразходката из София.

Малко ме е срам, ама май си пея. Като изключим ситара, това е една от песните, които са най-близо до оригинала, заедно с ‘When the Planes Fall from the Sky’. Да, но след нея идва ‘Hallucination Bomb’ и си ебава майката. Тук тя е по-бавна, но и по-хлъзгава. Все едно се излива от пещера на далечна планета и се стеле като мъгла от звезден прах. “If you’re selling me hallucinations give me cobras and fire!” И така до средата, преди последните пет минути да изригнат във вулканично-психеделична феерия от наслоени китари и много, много, много епика. 

Има втора бира в раницата и това е добре. Защото след предната виелица се срещам отново с ‘Gods and Punks’, която обаче е поспряла тътена и сега се лее хипнотично и лирично от слушалките. ‘The Titan’ е минималистично-отнесено ехо на татко си, без вокали, само пулсации. Без глас е останала и ‘Time Machine’, което я превръща в прекрасна инструментална, научно-фантастична приказка. А ‘Ball of Confusion’ е тотален Hawkwind. Бърза, ускоряваща като Liberator, корабът от Седморката на Блейк, устремен към следващия пространствен портал, а неуморимото й темпо цели 7 минути те изпотява от напрежение.

И финал с намигване към наследника на ‘Mastermind’ – блърнатата във време и пространство ‘I live Behind the Paradise Machine (Evil Joe Barresi's Magnet Mash Vol.1)’. След която, изпил и втората бира, просто пускам ‘The Last Patrol’ и отивам да намеря приятели, с които да слушаме MONSTER MAGNET, да пием, да пушим и да сънуваме наяве.

Има. В целия ‘Cobras And Fire (The Mastermind Redux)’ предимно има. И, слава на Bullgod, на този свят (и май не само него) има MONSTER MAGNET. Има и причина оценката горе да е 5, а не 6 и тя е само и единствено фактът, че това не са нови песни на бандата.