И да, от осем презаписани песни в 'Stay Gold' поне две (тази и 'Scumbag') са за родната милиция, продължаваща да бъде всичко друго освен полиция. Може би тази актуалност на текстове, писани преди 15-20 години, щеше да е учудваща, ако някой хранеше илюзии, че живее в по-различна държава. Но ушевадно проличава друго – докато вместо да се променя, държавата си е ставала все по-същата като преди 1989-а, LAST HOPE са пораснали много.

 

Вече с 20 години зад гърба си, хардкор институцията от София прави това, което не една банда е правила на подобен етап от кариерата си – връща се назад, за да запише по подобаващ начин едни от най-ранните си парчета. Резултатът е очаквано щастлив брак между първична агресия и енергия от една страна, а от друга – грамотен запис. И то не става дума за някакви студийни фокуси. Деветте парчета (осемте презаписани, плюс чисто новото едноименно) звучат все едно са изсвирени на един дъх. Но това, което чуваш накрая от колоните си, вече притежава мощта, с която същите парчета могат да те размажат на живо.

 

Вземи например 'Away' от първото демо на LAST HOPE от 1995-а, с която започва и настоящият диск. Композицията е все така примитивна – което именно й е чарът. Но италианският продуцент Алесандро Адзали, с когото LAST HOPE работят от няколко албума и сплита насам, й е помогнал да звучи така, че да би била на място в 'Non Stop' на Sick of It All примерно.

Логично е песни от демото и дебюта да печелят много от презаписите, но в новата си форма блести и 'In Your Face' от 'My Own Way' (2003) – чийто оригинален звук си е съвсем окей. Липсата на Джими Джи и доста различната бленда, с която Чиката пее напоследък, променят песента достатъчно, че да има смисъл от новата версия.

Тия, дето трябва да ни пазят, може и все така да ги няма никакви. Но 'Stay Gold' е приятен повод да си спомниш, че любимите песни на една от най-яките български групи винаги ще са с теб. И не, въобще не си сам в този случай!