Когато колеги те помолят деликатно да не си тропаш чак толкова по бюрото в офиса, е леко неловко. Особено ако единственият извод, който си вадиш от ситуацията, е, че новият ANTHRAX ти е влязъл тотално под кожата и въобще не ти дреме. (Пък и аз туширам зараждащото се напрежение с: “Поне не си пея.”) Но по-важното в случая е, че 'For All Kings' наистина изобилства от причини да налагаш мебелите пред себе си както Чарли Бенанте барабаните. 

 

ANTHRAX отдавана не бяха улавяли толкова успешно есенцията на това, което ги прави яка метъл група. То винаги е тръгвало як риф на Скот Иън, чийто мотив за пет-шест минути да бъде доразвит в няколко вариации чрез ритъм мелачката на Бенанте, и е кулминирало в супер-хващащ припев с размерите на Ню Йорк. В този албум има много от това. Че и повече.

 

Ако героят в 'Worship Music' (2011) бе Джоуи Беладона – и заради завръщането си като вокалист, и заради стряскащо убедителното си пеене – то във 'For All Kings' прожекторите са върху е друг: Джон Донейс. Присъединилият се към ANTHRAX преди две години бивш китарист на Shadows Fall блести в целия албум и солата му твърде често са ключовите моменти във всяка песен.

 

Вземи например забавената и призрачно-мелодична средна част на отварящата 'You Gotta Believe' – която иначе е тежка като смъртта и сякаш е излязла от 'Persistence of Time' (1990). Солото, в което този момент неусетно прелива, до голяма степен прави песента. Няколко минути по-късно, в 'Monster at the End', същият китарист вече е в обувките на Даймбег Даръл и пили върху мачкащ груув ритъм. 

 

Освен много яки китарни моменти, в албума има и много тежест. В музикално отношение тя извира като най-грубиянските рифове на ANTHRAX в последните 20-ина години. Откровено Slayer-ският брейкдаун в 'Evil Twin' или бясното темпо в 'Zero Tolerance' са примери за това. Другата страна на монетата са текстовете. ANTHRAX са бръкнали в едни от най-мрачните теми на злободневието – индоктриниране в омраза към различните, екстремизъм и оправдани със сляпа вяра зверства.

 

Това, че прочитът на тези теми в случая е комиксово наивен, е защото все пак това е същата група, която има и песен за Съдия Дред. ANTHRAX никога не са целели да те депресират с албумите си, а напротив – малко са метъл групите, които да са по-открито забавни. Издаден в епоха на несигурност и страх, 'For All Kings' е най-тежкият и мрачен ANTHRAX от доста време насам. И като лъч светлина те кара да си тропаш по бюрото с усмивката, която само тази група може да ти докара.