Може би да си дадат сметка, че сегашната ситуация реално не е кой знае колко различна от първоначалната. И да приемат съдбата си на ново поколение ветерани с достойнство.

 

Това правят KILLSWITCH ENGAGE със своя седми студиен албум 'Incarnate'. Без да търси някаква нова музикална Г-точка, групата изстисква максималното от напипаната през 2002-а с 'Alive or Just Breathing...'. Разнообразни и идейни рифове, вокалист, който жонглира умело с гърлени и чисти вокали, хващащи припеви и мелодии – и точното количество динамика, за да са песните интересни и разнообразни, но не претрупани и хаотични. 

 

Отварящата 'Alone I Stand'? Наслагване на напрежение върху китарни мелодии, преминаващо в забързващ се ритъм и гневни ревове, който на свой ред да бъде разсечен от мелодичен припев. Типично. 'Cut Me Loose'? Това, което щяхме да наричаме 'баладата', ако албумът беше на Metallica – парчето, в което чистите вокали на Джеси Лийч са оставени да водят всичко останало. 'Until the Days'? По-добра песен на In Flames от всички издадени от самите In Flames през този век. И так нататък, и така нататък...

 

Песни като бързите, директни и агресивни 'Embrace The Journey... Upraised' и 'Ascension' от една страна – и мелодичната и отнесена 'We Carry On' от друга – обаче показват нещо различно. С ръце, донякъде вързани от собствената си формула, KILLSWITCH ENGAGE търсят всички възможни вариации и крайности в пространството за креативно движение, което тя предоставя.

 

Не е нужно да си падал в клетката с лъвовете в зоопарка, за да знаеш, че звяр в клетка си е пак звяр. А с 'Incarnate' KILLSWITCH ENGAGE доказват, че още са неоспорими господари на своята ниша. И определено още могат да хапят.