WOLFMOTHER - 'Victorious' (2016)

07 Април 2016

Лейбъл: Universal Music Enterprises
Издаден: 2016
Aвтор: Ивайло Александров
Оценка:

"Are you hearin’ this shit?! What year are we in? Forgive me, but Wolfmother, you suck!”

Помниш ли едно от по-тъпите изявления на Майк Патън отпреди близо 10 години? Е, няма значение, или поне за Андрю Стокдейл е така. Две години след последния албум на еднолично ръководената от него банда WOLFMOTHER - ‘New Corwn’ (2014), къдрокосият и гласовит певец и китарист отново е тук, с обновен състав и четвърти албум ‘Victorious’. А сега да видим доколко генерал Патън е прав.

Дали промените в състава имат значение става ясно още с първото прослушване на новия запис. WOLFMOTHER звучат все така наперено, динамично и напомпано, като десетте парчета са адски директен, много запомнящ се и доста радиофоничен рокенрол с така модерното в последно време винтидж звучене. Не, че това последното е нещо ново за австралийците, разбира се.

‘The Love That You Give’ и ‘Victorious’ са ебати якото начало на един рокенрол албум, какъвто всъщност 'Victorious' е. Оттам нататък не те очаква нищо повече, нито по-малко. Парчетата са чудесен хард/хеви рок, от този, който е идеален за припяване на концерти, за куфеене, за дълъг път и за слънчеви разходки из града.

Андрю не е оставил типичното ретро звучене от предните албуми на WOLFMOTHER, но и не го обогатява с нищо. ‘Victorious’ носи настроението и на The Who от края на 60-те, и на Green Day от края на 90-те – едновременно поп, но и силно рок присъствие. Винтидж, но достатъчно пипнато, че да хареса и на младите.

Песните в новияWOLFMOTHER не изненадват с нищо, ако си слушал предните албуми на бандата. Но и са много адекватен отговор на претенциозни и концептуални банди, както и на блудкавата музичка на различни инди герои и поп звезди. Достатъчно рок е, че да се изкефиш и да идеш на техен лайв с чистото съзнание, че ще се забавляваш, но и достатъчно radio-friendly, че да не се стресне аудиторията на ефирните радиа, слушайки непознати парчета.