Откриващата 'Autumn Changes' дава прекрасна представа какво ще се случва в следващия час и нещо - "меланхолия" не е точната дума, защото зад минорните теми и мелодии стои определен позитивизъм - "Tough times don't last, tough people do". Светът може и да има навика да си изсипва нощното гърне върху главата ти, но продължаваш. Като звук е доста различно от това, което сме свикнали да свързваме типичния BLACK LABEL SOCIETY sound, но като философия - не.

 

Отваряйки дума за звука, хамънд-органът е определено приятен елемент. Пасва чудесно на комбинацията от електрически и акустични китари и създава атмосфера, която ми е трудно да определя с думи, но твърдо върви с приглушено осветление, лъскав алкохол и луксозен тютюн.

 

Друг як момент е контрастът между кротките мелодии и типично Закските енергични сола. Тъй като албумът е с предимно акустично чувство, електрическата китара играе по-скоро като гост-вокал. Едва сдържаната агресия в 'Lay Me Down', 'Lost Prayer' и 'Yesterday's Tears', например, придава определена динамика към иначе хомогенното темпо в албума.

 

Да си призная, на първите едно-две прослушвания останах с впечатление за определена монотонност в песните, но като се има предвид колко гладко се изнизва цял час докато се върти 'Book of Shadows II', а че половината мелодии започнах да си тананикам почти веднага, мога да заявя, че проблемът е в моя телевизор. Албумът е твърдо поглъщаш, ако ще и да не е по всяко време на денонощието.

 

Но настане ли вечер, 'Book of Shadows II' е прекрасен избор за релакс и подготовка за следващата доза делници.