OPETH – 'Sorceress' (2016)

29 Септември 2016

Лейбъл: Nuclear Blast/Wizard
Издаден: 2016
Aвтор: Nikola Shahpazov
Оценка:

Ако следите внимателно YouTube канала на OPETH, вероятно сте наясно какво можете да очаквате от 'Sorceress' – там вече има две парчета от албума (едноименното плюс 'Will O the Wisp'), както и няколко епизода, изчерпателно документиращи студийната работа.

Ако пък сте пропуснали всичко това, ето и най-важното в случая – не очаквайте завръщане към саунда на 'Ghost Reveries' (да не говорим за 'My Arms Your Hearse'), не се надявайте на главозамайващи дет метъл рифове и онзи сладък инфернален рев, който Микаел все още ползва, но само на концерти.

'Sorceress' е изпипан, концептуално натоварен и оцветен в тъмно-окултни краски прогресив рок албум, който едновременно звучи точно като OPETH, но е и гордо окичен с влияния от дузина класици в жанра (Микаел и Фредрик посочват Caravan, Queen, Porcupine Tree, Led Zeppelin и дори ABBA). Нещо повече – 'Sorceress' е перфектният прог продукт, какъвто не беше предшественикът му 'Pale Communion', в който открихме както прелест, така и несвойски за тази група пълнеж.

Без съмнение, това е и албумът на OPETH с най-силен акцент върху всевъзможните клавишни инструменти (научете повече за ползваните в YouTube епизодите) – достатъчно е да чуете както заглавното 'Sorceress', така и жестокото 'The Seventh Sojourn', за да усетите ясно колко богат, многопластов и едновременно с това балансиран и не-претрупан се е получил саундът.

Има и немалко акустични включвания ('Will O the Wisp' например звучи точно като ънплъгд композиция на Jethro Tull от времето на 'Stormwatch'), но въпреки че на моменти може да ви се стори странно продължение на онзи великолепен полуакустичен експеримент 'Damnation', в 'Sorceress' има и достатъчно тежест (не пропускайте кулминацията в 'Era' и супер рифовете в 'The Wilde Flowers', например), за да бъде истинско продължение на OPETH традицията, а не странно отклонение от нея.

Повече от всякога е важно да слушате 'Sorceress' като едно цяло, а не да го разбивате на отделни парчета. Удоволствието от това да усетите как 'The Seventh Sojourn' прелива в 'Strange Brew', а то на свой ред преминава в 'A Fleeting Glance' и 'Era' e изключително. Както и друг път, в албума има толкова много напластявания, че последователните прослушвания разкриват все повече и повече от неговата концепция и скрита вътрешна красота.

Предишна новина:

KATATONIA – ‘The Fall of Hearts’ (2016)

Следваща новина:

NICK CAVE & THE BAD SEEDS – ‘Skeleton Tree’ (2016)