КАЙНО ЙЕСНО СЛОНЦЕ – ‘Mare Verborum’ (2017)

31 Март 2017

Лейбъл: Самиздат
Издаден: 2017
Aвтор: Никола Шахпазов
Оценка:

Дълго време говорихме за Веселин Митев като за „Веско от ИСИХИЯ”, тъй като той беше (а по някакъв негласен начин – продължава да бъде) основен човек в една от най-важните музикални формации тук за последните три десетилетия. Поради дългите периоди на неактивност на ИСИХИЯ обаче би било значително по-точно да го наричаме „Веско от КАЙНО ЙЕСНО СЛОНЦЕ”, защото неговият път с този проект е доста по-дълъг.

Възникнал като абсолютно самостоятелен канал за музикално изразяване с дебютната касетка ‘Elohim Neva Sanzu’ и продължението ‘Чакрък’, в началото КАЙНО ЙЕСНО СЛОНЦЕ беше метафизичен ембиънт, православна мистика и природно съзерцание под формата на особен, много български и балкански неофолк. Атмосферата там беше абсолютна, недосегаема, простираща се от Родопите към Седмото небе.

С годините Веско започна да допуска други, мнозина други в проекта, с което той се промени. Всъщност – КАЙНО ЙЕСНО СЛОНЦЕ се променя многократно, но най-вече на живо, защото гайдарът-мултиинструменталист оставаше основното движещо звено във всичко и някак ревниво пазеше записите за по-специални случаи.

Вероятно най-хубавото е, че при всички тези промени, музиката на КАЙНО ЙЕСНО СЛОНЦЕ остана крайно медитативна. Независимо дали се заиграваше с богомилските практики, с православната мистика или с тихото, самовглъбено мировъзрение изобщо, Веско винаги е потиквал слушателя към особени състояния, особени въжделения.

Хитроумно назованият ‘Mare Verborum’ продължава в същата насока. Докато ранните ‘Elohim Neva Sanzu’ и ‘Чакрък’ бяха подчертано горски, планински албуми, тук лекотата на усещането и изпълнението водят до ясната идея, че става дума за много разстлан, просторен, морски албум.

Страхотното е, че Веско се е доверил на голям брой музиканти, превръщайки окончателно КАЙНО ЙЕСНО СЛОНЦЕ от соло проект в пълнокръвна група, в която са неслучайни агенти като Петър Делчев, Станислав Стоянов, Алексей Цветанов, Юлия Узунова и Евгени Чакалов. Всички те са част от други фолклорни, неофолклорни и средновековни проекти, а включването им придава многопластовост и дълбочина на така или иначе отличната музикална визия на Митев.

Медитативността е запазена, слава на Бога. Напук на названието си, тук липсват думи, напевите са малко, а основната роля е на перкусионните, духовите и струнните инструменти, които градят своята най-често унасяща, крехка и мечтателна като морския бриз музикална структура, която е някъде между българската народна музика, фрийджаз експеримента, класическия ембиънт саунд и неофолклорния изказ.

Тези парчета се развиват бавно, много бавно, трупайки звук върху звук, пласт върху пласт от леки като вълни и тежки като целия океан музикални мотиви. Отпусни се и задължително слушай ‘Mare Verborum’ от начало до край, защото така всеки звук ще потъне достатъчно дълбоко в съзнанието ти, тъкмо както е замислен.