BODY COUNT - ‘Bloodlust’ (2017)

21 Април 2017

Лейбъл: Century Media Records
Издаден: 2017
Aвтор: Стефан Топузов
Оценка:

Когато в началото на 90-те Айс Ти решава да събере метъл банда, това е абсолютно невиждано прекрачване на граница между вселените на рока и рапа. Такова си остава и до днес – освен ако не можеш да ми изредиш останалите утвърдени рапъри със собствени метъл проекти.

BODY COUNT обаче едва ли някога са се вписвали в контекста на метъл сцената. И като че ли това винаги е амбицирало Айс Ти и хората около него да свирят все по-тежка, брутална и зла музика.

‘Bloodlust’ звучи като албума, който BODY COUNT винаги са искали да запишат, но по някаква причина все не са успявали. Първата разлика идва от музиката – ако досега BODY COUNT са звучали доста разнопосочно и сякаш са се лутали между няколко стила метъл и изблици на пънк, то сега имаме една основна тема: траш.

Всичко в ‘Bloodlust’ е подчинено на размазващи, зли рифове, изсвирени в бързо темпо. А когато песните намалят скоростта, това обикновено не е, за да ти дадат шанс да си поемеш въздух – а за да ти разбият главата с някой брейкдаун. Основният риф в заглавната песен например е тотален Hatebreed!

И ако по някакъв начин не си схванал идеята, че трашът е основно изразно средство в този албум, групата ти го изкрещява с кавъри на ‘Raining Blood’ и ‘Postmortem’ на Slayer. За същото спомагат и гост участията на Дейв Мъстейн (жестоко соло в откриващата ‘Civil War’), Макс Кавалера (малко гърлено дране в ‘All Love Is Lost’) и Ранди Блайт (който се редува с Айс Ти в куплетите на ‘Walk With Me…’ – едно от най-бруталните парчета в албума). В този контекст дори замяната на кардани със звук от стрелба с автомат в ‘This Is Why We Rise’ не звучи нелепо, а съвсем автентично заплашително.

Другото нещо, което отделя ‘Bloodlust’ от останалите албуми на BODY COUNT е подходът на Айс Ти към текстовете. Нека не се лъжем – неща като ‘Talk Shit, Get Shot’, ‘KKK Bitch’ и дори ‘Cop Killer’ никога не са били мислени като песни, които да предадат сериозно послание. Това винаги е било леко странно, предвид съвсем сериозния подход на Айс Ти в соловите му рап албуми. В ‘Bloodlust’ обаче няма нищо несериозно.

Всички текстове имат силен социално-политически заряд, а Айс Ти прави един след друг груби и директни – но съвсем точни – разрези на теми като расизма, полицейското насилие, поляризацията на обществото, епидемията от бедност и насилие. За четири минути и половина в ‘No Lives Matter’ например той успява да синтезира доста по-трезва позиция за движението Black Lives Matter отколкото доста от медиите, отделили стотици страници и часове ефирно време на темата.

Ако си върл фен на групата, може и да възприемеш тези промени като загуба на характерния чар на BODY COUNT. Но няма как да отречеш, че комбинацията между последователност и в музикално, и в текстово отношение дава на ‘Bloodlust’ целеустременост, каквато никой друг албум на тази група не притежава. Благодарение на това, сега BODY COUNT са тези, които карат останалите метъл банди да изглеждат несериозно.

Предишна новина:

MASTODON – ‘Emperor of Sand’ (2017)

Следваща новина:

DEEP PURPLE - 'InFinite' (2017)