Разбира се, това е свързано почти изцяло с хиперактивността на Джъстин Броудрик, който най-вероятно не спи, не яде и изобщо не прави нищо друго, освен да записва, записва, записва. През тези 30 години той разгърна максимално творческия си потенциал, но независимо дали прави ремикси за ISIS, PANTERA или MOGWAI, дали записва с JARBOE, вдига механичен шум като JK FLESH или експериментира свободно със Sun Kil Moon, в неговия уникален подход към музиката винаги чуваме отгласи от ‘Streetcleaner’ и ‘Pure’.

 

Друг изключителен аспект е монументалността на GODFLESH – тяхното присъствие като звук и концепция е просто смазващо. Напук на творческата си разнородност, когато става дума за GODFLESH Броудрик е безкомпромисно концентриран в това да ни достави точно онази фантастична, антиутопична, мрачна до безобразие, трансова и често – по-тежка от най-тежкото човешко съществуване музикална картина, която очакваме.

 

Което по никакъв начин не прави GODFLESH консервативни. ‘Post Self’ е особено ясно доказателство за това – албум, който е точно толкова очакван, колкото и неочакван. Не продължение, е развитие, със звук, доволно различен от този в предшестващия го ‘A World Lit Only by Fire’, но пък достатъчно близък и до ‘Us and Them’ и до ‘Pure’, за да го наречем класически GODFLESH.

 

Достатъчно е до чуете копаещия бас на Грийн в ‘Mortality Sorrow’, акомпаниран от брутален, много олдскуул бийт плюс синтезатори, сякаш долетели от деветдесетарски синт поп албум плюс изкривените, роботски вокали, за да сте наясно, че ‘Post Self’ не разочарова. 

 

Значително по-електронен и пост рок от ‘A World Lit Only by Fire’, новият GODFLESH е атмосфера, атмосфера, атмосфера. Разбира се, няколко парчета ритат по-тежко от останалите (най-вече началните ‘Post Self’, ‘Parasite’ и ‘No Body’), но встрани от тях, основната цел тук сякаш е била албумът да звучи като саундтрак към фантастичен нео ноар (дали би паснал на ‘Blade Runner 2019’?) или да прати съзнанията ни директно в едно особено невесело бъдеще.

 

Хипнотичен, привидно пестелив, но всъщност многослоен и със сложна текстура, ‘Post Self’ е със щампа „задължително слушане”. Защото на кого са нужни празнични камбанки, когато има цялото това механично мракобесие?