ELECTRIC WIZARD - 'Wizard Bloody Wizard' (2017)

04 Декември 2017

Лейбъл: Spinefarm
Издаден: 2017
Aвтор: Ивайло Александров
Оценка:

Не е лесно да създадеш стил, да заковеш серия шедьоври в него, да те зарежат другите двама в бандата и да я върнеш към живот с тотално различни Все пак Джъс Обърн, останал сам след турнето към 'Let Us Prey' (2002) прибра като водещ китарист Лиз Бъкингам, която и до днес е част от ELECTRIC WIZARD, а оттам насетне започна текучеството в ритъм секцията. Но групата остана на картата и не спря да издава албуми - къде по-интересни, къде по-слаби. Чисто новият 'Wizard Bloody Wizard' се клатушка някъде по средата.

Основният недостатък на 'Wizard Bloody Wizard' е в значително олекотеното звучене. Вече няма и намек за грозния слъдж трясък в музиката на ELECTRIC WIZARD, а тежкият, надупен фъз е полиран и ошлайфан. Продукцията сама по себе си далеч не е лоша, но изчистените китари, отчетливият ритъм и изнесените напред вокали на Джъс не работят в полза на шестте парчета в албума.

Защото в момента ELECTRIC WIZARD звучат като банда, която е искала да звучи като ELECTRIC WIZARD, само че по-смилаемо. Дуумът още е тук, но тежестта липсва, а саундът е по-близо до окултния сайкъделик хеви рок на Uncle Acid & the Deadbeats, отколкото до тежкия стоунър дуум, който познаваме от бандата.

Не, че 'Wizard Bloody Wizard' е истински слаб албум - много млади стоунър банди биха искали да запишат точно него, търсейки договор с лейбъл. Песните са си типичен надрусан хорър филм, ако слушаш текстовете, а музиката е стандартен дуум, като последното парче 'Mourning of the Magicians' си е класически протяжен, 11-минутен ELECTRIC WIZARD кошмар. Проблемът е, че и след 10 завъртания на албума, не мога да се отърва от усещането, че слушам Uncle Wizard & the Electric Deadbeats.