BLACK LABEL SOCIETY не обичат изненадите. Те са от бандите, на които или си фен, или ти е през репродуктивния орган за тях. Стабилни като каменен зид, Зак Уайлд и момчетата му от 20 години правят едно и също – тежък американски рокендрол. И това е жестоко.
‘Grimmest Hits’ не е сборен албум, въпреки подвеждащото си заглавие. Албумът си е със съвсем нов материал, писан в последните 3 години. Изненадата идва от съдържанието обаче. Да, парчетата са в типичния за BLACK LABEL SOCIETY хамалско-тежкарски стил, само че албумът е толкова добър, че се слуша на един дъх. Нещо, което Зак Уайлд май беше позабравил как се прави.
Тук е пълно с убийствени рифове, от онези, които се забиват в главата и прокарват път за скоростната машина на песента. Още първото парче ‘Trampled Down Below’ ти отвява тиквата със замах и албумът продължава с абсолютно същата сеч напред – ‘Seasons of Falter’, ‘The Betrayel’, ‘Room of Nightmares’ са все безпощадни и директни парчета. И този път Зак явно е озаптил желанието си за досаден шред и шумни сола. А сола не, че няма – в ‘A Love Unreal’, ‘Illusions of Peace’ и ‘Disbelief’ Зак показва, че е китарист от класа, без обаче да наруши устремът на парчетата, като успява едновременно да ги разнообрази с китарни сола, но и да ги засили към сърцето ти като тухли.
Разбира се, не е забравил и лиричните парчета, в които наистина го бива адски много. ‘The Day That Heaven Had Gone Away’ и ‘Nothing Left To Say’ са страхотни баладични песни точно такива, каквито обичаме да чуваме от Зак Уайлд. А ако си вземеш специалното издание на албума, ще получиш още две от тях.
‘Grimmest Hits’ е великолепна колекция от песни, демонстрираща умението на BLACK LABEL SOCIETY да съчетават умело дуум и блус, напомпани с южняшки мускули. И е най-хубавият албум на бандата от ‘Mafia’ насам.