Да се върнем назад през 2001, когато BRMC малко внезапно удариха джакпота със свежа смес от хватки, които всъщност сме виждали. Точно така, ако трябва да сме абсолютно честни, момчетата от Сан Франциско не предлагат някаква много специална музикална иновация. Те просто правят достатъчно нахакан, но все пак предимно мелодичен инди рок. Такъв, какъвто го помним и обичаме от Velvet Underground, The Jesus and Mary Chain и Ride. Донякъде дължим днешния им статус на факта, че изгряха с една обиколка преди банди като Strokes и Kings of Leon, което ги превърна в нещо като родоначалници на един свеж триакорден ревайвъл. 

 

Оттогава до сега BRMC, извървяха и изживяха доста – успешни и не дотам албуми, разпродадени турнета и поне една сериозна смяна на персонала. Бандата удържа и поне две сериозни кризи. През 2010 те минаха през ада след смъртта на бащата на Роб – Майкъл Бийн (саунд инженер на групата и музикант от The Call). Три години след това, пък, стана ясно, че барабанистката Лий Шапиро има сериозен здравословен проблем, с който успя да се пребори. Въпреки всичко, BLACK REBEL MOTORCYCLE CLUB са тук и днес, което само по себе си заслужава адмирации. 

 

Чисто музикално, новият 'Wrong Creatures' е предвидим и даже умерен. Без да изневерява и на йота от основната линия, която бандата следва от милениума насам, албумът е по-близък до първите издания на бандата, без да докосва фолк залитанията от 'Howl' (2005). Средно темпо, богати хармонии и парчета, които се запомнят чак след няколко слушания. Всичко това определено ще се хареса на заклетите фенове, но истината е, че 'Wrong Creatures' е добро начало (в случай че някой е проспал последните 17 години), ако тепърва се запознавате с творчеството на BRMC. 

 

Не съм сигурен дали е търсен ефект, но цялостното звучене на албума е като на саундтрак към филм с мрачни пейзажи и дълго каране по безкрайни амекрикански магистрали. Това се усеща най-силно в откриващата атмосферична 'DFF', която плавно се влива в 'Spook', за да затвърди кинематографското усещане тотално в 'Haunt'. Без значителни избухвания албума стига безаварийно до сингъла 'Little Thing Gone Wild', след което затихва плавно. Пианото във финалната 'All Rise' пък е супер за закриващите надписи. 

 

В края на краищата, 'Wrong Creatures' май е от онези албуми, в които откриваш по още нещо с всяко слушане. Не е останало много от нахаканата бунтовна поза, но пък със сигурност 'Wrong Creatures' има повече дълбочина. 

 

Рокендролът не е мъртъв, просто вече си ляга в по-нормален час. 

 

Личен фаворит: 'Haunt', която спокойно може да влезе в някой следващ филм на Тарантино.