Превъртам лентата от октомври 2016 към март 2018 и ‘Mindfucker’ вече е в плейъра. Ако има нещо, което се знае със сигурност за мен (освен че обичам бира) е, че вярвам безрезервно в MONSTER MAGNET и CLUTCH и когато тези банди извадят албум, директно купувам, слушам и се кефя. Единственото по-силно от доверието ми към музиката им, е нетърпението, докато излезе албумът. Когато обаче пуснах ‘Mindfucker’ за пръв път, леко заковах спирачките.

 

Свикналите на последните издания на MONSTER MAGNET – от ‘Mastermind’ насам, знаят отлично какъв грохот, плътен саунд и величествени рифове с космическа виолетова психеделия се носят от тях. Затова и първата среща с ‘Mindfucker’ е леко изненадваща. И ми ебава мозъка. Албумът е точно това, което Дейв обеща – здрав, праволинеен и изчистен от помпозност хеви рок.

 

Ако помниш пренебрегвания, но притежаващ особена стойност ‘4 Way Diablo’ (2007) и ‘Powertrip’ (1998), който ги направи звезди за няколко години и прибавиш щипка The Stooges, можеш да напипаш посоката на ‘Mindfucker’. MONSTER MAGNET са настъпили педала на газта и този път вместо да те изстрелят в космоса, те носят вихрено по магистралата на наперения рокенрол от Детройт през десетилетията от 70-те до днес. Има песни, които мигновено ти влизат в кръвната картина и вдигат пулса (‘Mindfucker’, ‘Rocket Freak’, ‘Brainwashed’). Отново е включен страхотен кавър, сякаш писан специално за MONSTER MAGNET – ‘Ejection’ на Робърт Калверт (някога в Hawkwind). И за всеки, който обича величествената епика на MONSTER MAGNET са песните ‘Drowning’ и ‘When The Hammer Comes Down’. 

 

Личи си че пичовете от MONSTER MAGNET са заедно на вълна директен рок – само чуй излезлият преди няколко месеца ‘Force Field’ на The Atomic Bitchwax, където двама от тримата са ритъм секцията на MONSTER MAGNET. И може албумът да не ти стане любим веднага, но самият факт, че го има и че MONSTER MAGNET са още тук, съвсем здрави, силни и честни, ме кара да дишам спокойно и да гледам към нашето Silver Future. А Дейв Уиндорф е в убийствена форма, пее, ръмжи и е толкова тук, колкото във всеки друг албум на бандата. Така че, когато крещи “I’m God”, можеш само да му козируваш с изправена в рогатия знак ръка.