ALICE IN CHAINS винаги са били малко подценявани от музикалната индустрия, но за сметка на това винаги са били много обичани от феновете. Или поне от тези, които приеха факта, че Лейн Стейли няма да възкръсне, но неговите другари от бандата искат да продължат да свирят и да издават албуми.
‘Rainier Fog’, кръстен на мъглите, стелещи се от вечно заснежения вулкан Маунт Рейниър, който се извисява недалеч от родния им Сиатъл и записан в Studio X, където групата е записала последния си албум със Стейли през 1995. ALICE IN CHAINS се връщат у дома. Това е третият с Уилям Дювал и се оказва, че ALICE IN CHAINS вече имат същия брой студийни албуми с Дювал, колкото имат и с непрежалимия Лейн.
‘Rainier Fog’ е типичен ALICE IN CHAINS албум и не изневерява на най-добрите традиции на групата, характерните двугласни хармонии, бучащия бас, виещатасе дистортната китара и мрачните текстове. Да, несъмнено мъчителната наркотична лудост, яростта и пронизващия гръбначния мозък вой на Лейн липсват, но още от първата нота на всички ни става ясно, че това са ALICE IN CHAINS, макар и поулегнали и поукротени.
Но ALICE IN CHAINS се чувстват изключително комфортно в музикалната си кожа и не се опитват да експериментират много-много. Но в това няма нищо лошо. Както се казва, if it ain’t broken, don’t fix it.
‘Rainier Fog’ е изпипан и монолитен албум с многопластов звук, който трябва да се слуша поне няколко пъти, при това внимателно и без разсейване, за да бъде схванато величието му. В него няма музикални фойерверки, нито някакви моментално грабващи вниманието трикове или повърхностни заигравки и всъщност това му е най-хубавото.
Гласовете на Джери Кантрел и Уилям Дювал се преплитат така добре, че на моменти много лесно могат да бъдат объркани и създават чудесни хармонии, които са сред запазените марки на ALICE IN CHAINS.
Като цяло, дори след три дни почти нон-стоп слушане, е трудно да се откроят изключително силни или изключително слаби песни, защото всичките предлагат едно постоянно много добро качество.
Все пак си струва да споменем ‘Drone’, което започва тежко като 10 тона тухли и към средата изведнъж разко сменя темпото и тона, за да остави място за убийственото китарно соло на Джери Кантрел. Началото на ‘Maybe’, пък, малко напомня на Nickelback, но после нещата рязко се подобряват, въпреки че чуваме едни по-спокойни и ведри ALICE IN CHAINS.
Най-смайващото парче в албума, обаче, е последната песен – ‘All I Am’. Тя също не е от най-характерните за групата песни, а има доста прогресив елементи. За почитател на стила като мен, това всъщност е прекрасно. Но дори и без това, ‘All I Am’ е великолепна композиция, макар и изключително меланхолична, и изпъква като един от фаворитите на болшинството, съдейки по коментарите в социалните мрежи.
‘Raininer Fog’ е един чудесен и солден албум, който много трудно би могъл да разочарова феновете и безспорно си струваше чакането. Можем само да се радваме, че ALICE IN CHAINS намериха силите и избраха талантливия Уилям Дювал за вокалист и фронтмен, за да продължат да съществуват.