Единадесетият от тях, ‘Verkligheten’, идва почти четири години след предишния (най-дългата пауза между издания в историята на групата) и с промени в състава (бандата има нов барабанист – Бастиан Тусгард, но пък няма басист, заради което лийд китаристът Дейвид Андерсон е записал бас партиите в албума). Но не очаквай радикални промени. 

Групата предлага още от това, което знаеш, че прави добре – вкоренено в екстремния метъл звучене с бластбийтове и изкрещяни вокали, удавено в меланхолични мелодии и въплътено в препускащи от риф в риф песни с хващащи припеви, разгърнати до пълния си потенциал от великолепното чисто пеене на Бьорн ‘Спийд’ Стрид. 

От меланхоличния едноименен инструментал, който открива албума, през свръхинтензивното истинско начало с ‘Arrival’ (нещо като скрита деветка във футбола), носещата потенциала да е нов химн ‘Full Moon Shoals’ (припевът!), преднамерено тежката и апокалиптична ‘When the Universe Spoke’, смазващата ‘Needles and Kin’ (с гоствокали от Томи Йоутсен от Amorphis), до премереното темпо, сдържани рифове и изцяло чисто пеене в ‘Stålfågel’ – това е демонстрация на всички трикове, които SOILWORK са научили през годините. 

Има и нови. Като например да забавят темпото и изправят ритъма като стадионна рок банда в ‘The Nurturing Glance’ (представи си ако AC/DC бяха закърмени с шведски метъл). 

Ако ‘Verkligheten’ има слаба страна, тя е, че повечето от останалите парчета – без да са непременно слаби или нещо, което да те кара да натискаш ‘next’ – не са особено запомнящи се. Дванадесет песни, поне половината от които са сред най-силните, които ще чуеш тази година – не е никак зле. Кара те да се замислиш дали SOILWORK не заслужават по-централно място в четворката, която споменах отначало.