С този албум MONO отбелязват 20 години на сцената, или още по-конкретно – на пост рок сцената. ‘Nowhere Now Here’ звучи подобаващо – това е колкото колекция типични за японците композиции, така и издание, в което обичайните за този стил повторяемост и предвидимост се сблъскват с вечния стремеж на основния композитор Такаакира Гото да се движи напред и встрани от конкуренцията.

 

Трябва да им го признаем: MONO са добри точно в това – да представят музика, която е такава, каквато очакваме, но едновременно с това ни кара да благоговеем пред деликатността на тихите детайли и непосилната тежест на тежките, шумни като Големия взрив пасажи. Вгледайте се внимателно в обложката, защото тя носи тъкмо основополагащото за бандата взаимодействие между ефирно лекото (балерината и птиците в самия център) и главозамайващия хаос на съществуването (въртящите се като в ‘Генезис’ нюйоркски небостъргачи и лондонски кули).

 

Както и при излезлия през 2016 ‘Requiem Of Hell’, и сега бандата е записвала при Стийв Албини, като неговия подход и изцяло аналоговото му студийно оборудване определено са допринесли за отчетливостта и топлината на саунда.

 

И ако постепенно отлепящото се от земята като огромен пътнически самолет начало ‘After You Comes The Flood’ е в рамките на нормалното за MONO (но пък наистина радва с вътрешната си динамика, всички рифове и теми, развити в рамките на някакви си 5 минути), то ‘Breath’ вече успява да ни изненада с меките вокали на басистката Тамаки Куниши, преобладаващите клавири и оркестралното, филмово, почти Анжело Бадаламенти звучене. 

 

Може би най-впечатляващи са най-дългите композиции – заглавната, ‘Sorrow’ и ‘Meet Us Where The Night Ends’, в които се случва толкова много, така често се сблъскват светлина и мрак, толкова могъщи са вълните на космическа хармония и непреодолима меланхолия, сред които дочуваме още и още китари, клавири, електроника и камерна музика… Сложно е! И толкова многопластово, че всяко слушане би трябвало да е доста изтощително, но всъщност не е – имайки предвид, че е почти изцяло инструментален и толкова богат на звуци и идеи, ‘Nowhere Now Here’ е удивително лесен за слушане. Ако пък вече сте фенове на MONO – дори повече.