Всъщност ‘Life Metal’ е ултраплътен, максимално концентриран, изключително мощен и до голяма степен – много естествено звучащ албум на SUNN O))), като огромен принос за всичко това има богоподобният СТИЙВ АЛБИНИ, в чието студио Electrical Audio групата записа парчета за две издания (очакваме второто – ‘Pyroclasts’, по-късно тази година).

 

Въпреки присъствието на думата „метъл” още в заглавието, това е по-скоро малка закачка с дет метъла, отколкото заявление за нова стилова посока. Онова, което SUNN O))) правят е твърде далече от метъл стандартите и затова на него значително по-добре пасват етикети като дроун, нойз и дори ембиънт, макар че допирните точки с множество жанрове в екстремната и експерименталната музика са ясно отличими.

 

Но, ето, в самото начало на албума – ‘Between Sleipnir's Breaths’ откриваме семпъл от емблематичното интро ‘Oden`s Ride Over Nordland’ в BATHORYкласиката ‘Blood Fire Death’. И тук няма нищо случайно – дори заглавията подсказват, че става въпрос за староскандинавския бог Один и неговия осемкрак жребец Слейпнир, но пък всичко останало е различно – традиционният ултратежък дроун доминира цялата композиция, а исландската челистка Хиллдур Гутнадотир хипнотично рецитира древна ацтекска поезия. Сложно е!

 

И не става по-лесно. Най-краткото парче тук е почти 12 минути, най-дългото е почти 26, а ритуалният, силно абстрактен дроун и ривърб правят слушането на ‘Life Metal’ абсолютно медитативно преживяване, както и малко откривателско приключение – с всяко следващо слушане попадаме на елементи, които сме пропуснали преди това.

 

Въпреки че ‘Life Metal’ не може да се похвали със саунд разточителството на SUNN O))) класиката ‘Monoliths & Dimensions’, той е колкото базов, толкова и разнообразен албум. Внимателното ухо ще долови както специфичното чело на Гутнадотир, така и бас китарата на Тим Мидгет от SILKWORM, старинният църковен орган, на който свири австралиецът Антъни Патерас, плюс MOOG синтезаторните включвания на стария боен другар на Андерсън и О’Мали – T.O.S. Nieuwenhuizen.

 

Нужно е търпение, хубави колони, или слушалки, за да потънете във великолепието на закриващото 26-минутно ‘Novae’, състоящо се от толкова тежест, но и от толкова хипнотична изящност, донякъде заради прокрадващото се чело, донякъде заради адските, наситени, опияняващи китарни тоналности, както и заради цялата трансова нойз композиция.

 

След силно разочароващия ‘Kannon’ и няколко прилични, но не отнасящи колаборации, SUNN O))) сякаш намериха правилния баланс между експерименталност и праволинейност, който да им даде нужния тласък напред. Нямаме търпение да чуем и ‘Pyroclasts’.