И въпреки че ‘Rammstein’ никога няма да има културното значение „белия албум“, той бележи силно, вероятно дори по-силно от очакваното завръщане на една от най-важните групи в съвременния рок. 

 

Преди да попитате – тук изнанади и иновации липсват. Липсват изцяло. RAMMSTEIN играят по правилата на играта, която сами измислиха. И няма никаква нужда да ги променят, защото за четвърт век от тяхното създаване, нито една немска група не се е доближила дори и на йота от техния стил и успех. 

 

Само сметнете – в настоящия момент те са най-популярната европейска рок група, ползваща език, различен от английския. Милиони хора по целия свят, които никога в живота си не са учили немски, ще слушат ‘Rammstein’ отново и отново. А и през 2019 саундът им трудно би могъл да бъде сбъркан с този на KMFDM или LAIBACH, нали?

С други думи, 10 години след ‘Liebe ist für alle da’ RAMMSTEIN казват... не, направо заявяват по мегафоните: „Защо, по дяволите, да променяме нещо, което работи?“. И ни дават още от същото. Но пък го правят толкова убедително и майсторски, че на нас ни е трудно да спрем да слушаме.

 

От откровения поклон пред електро пионерите KRAFTWERK в ‘Radio’ до (не)очаквано хитовото ‘Deutschland’ и нецензурното продължение на ‘Pussy’, наречено още по-просто ‘Sex’, този албум е пълен с поп припеви, отлично преценена доза клавири, изключително семпли, но много екзактни китарни рифове плюс обичайно силните, иронично-саркастични текстове.

 

Личните ни фаворити са суперзаразителното ‘Zeig dich’ (смеем да го наречем едно от най-силните попадения в дискографията им изобщо), бруталното и силно притеснително като атмосфера ‘Puppe’ (което е на път да стане концертен фаворит от ранга на ‘Mein Teil’), както и епичният завършек ‘Hallomann’, който е абсолютно очакван, но и толкова на място.

 

Полиран, поп и подмолно некоректен, ‘Rammstein’ е по-слаб от ‘Mutter’ и ‘Sehnsucht’, но не по-малко зарибяващ от ‘Reise, Reise’ и ‘Rosenrot’, което ни върши отлична работа.