Няма нищо случайно – летният епизод на „Късата клечка“ е изцяло норвежки и много блек, защото душите ни се нуждаят от мракобесие и хлад дори през юли.

 

Подобно на едноименния дебют, вторият албум на ABBATH звучи най-вече като IMMORTAL (изненада!). Доловимо е обаче желанието за развитие, или поне за разнообразие в рамките на самоналожените музикални рамки. И докато парчета като откриващото ‘Calm in Ire (Of Hurricane)’, ‘Land of Khem’ и ‘Harvest Pyre’ наистина биха паснали на доста албуми на IMMORTAL, в ‘Bridge of Spasms’, ‘Hecate’ и ‘Outstrider’ има повече прогресивност, хапещи траш рифове и северна атмосфера от очакваното.

 

Въпреки че се придържа към цялата олдскул метъл концепция, започната през 2006 с ‘The Cult is Alive’, ‘Old Star’ е значително по-концентрирано композиран, с много по-плътен звук и отчетливи рифове – мракът най-сетне се завърна в DARKTHRONE. Също така, влиянието на традиционния метъл е все така силно, но ‘Old Star’ е доста изненадващ и нетрадиционен – чуйте ‘Alp Man’ и ‘The Hardship of the Scots’, ако не ни вярвате.

 

ГААЛ никога не си е падал по праволинейния блек (изключваме до голяма степен безинтересните му албуми заедно с GORGOROTH). Затова и не трябва да ни учудва, че ‘GastiR’ е сред най-нестандартнните и смели албуми, на които сме попадали в последните месеци. Доволно различен от други доминирани от ГААЛ проекти като TRELLDOM и GOD SEED, GAAHLS WYRD е абсолютно неподдаваща се на стилово определение смес от бърз блек, сайкъделик рок и неортодоксален траш, но сякаш най-интересни в случая са вокалите, вариращи от неравно пеене до хорови включвания, блек скърцане и други плашещи нестандартности.