ТДК – УСПЕХ (2019)

17 Декември 2019

Лейбъл: Сепаратистка република Добрина
Издаден: 2019
Aвтор: Иван Шентов
Оценка:

Слушам може би най-важния за мен местен албум на годината. ТДК отдавна доказаха правото си да пишат история в съвременната музика в България. Момчетата от Пловдив правят буквално каквото си искат, което е може би най-добрият начин да оставиш нещо стойностно след себе си. Те правят музика и (пост) култура по начин, който е автентичен, но често неразбираем за мнозина. Понякога и за мен. В това, разбира се, няма нищо лошо – стига да си достатъчно отворен да приемаш форми на изкуството, които се различават от наложените стандарти.

ТДК са млади и надъхани. Имам късмета да слушам техния УСПЕХ в неговата цялост малко преди да излезе финално и официално.

Сигурно си спомняте тяхната кампания за групово финансиране на записите на този албум. Обичайно съм скептичен към опитите на артисти да финансират начинанията си по подобен начин. ТДК обаче успяха през годините да изградят това, което малцина в България имат – верни последователи, собствена сцена и поддръжници, а защо не и малък култ. Всичко това им дава възможност да постигат УСПЕХ в различни социални експерименти.

Последният им такъв е повече от успешен – момчетата събраха парите за кратко време, записаха албума в изоставено читалище във варненско село, условно наречено Сепаратистка република Добрина. Викнаха на място ДЖЕСИ ГАРДНЪР за записите, а мастерингът е дело на АЛЪН ДАУЧИС. Тази кратка предистория има своята тежест, защото изглежда концепцията на ТДК се гради именно върху тяхната собствена представа за качество и последователност. Това е и причината фразата „правят каквото си искат“, използвана по-рано, да има особена и при това позитивна тежест в моята оценка.

УСПЕХ съдържа 6 парчета, всяко от които разказва история. Малко абстрактни, малко отвлечени, често многословни, тези парчета са чисто нови, но имат шанса да остареят по прекрасен начин. Фактът, че песните на ТДК са изпълнени на чист български език, е силен коз. В случая говорим за добри, интересни текстове.

Тайно се надявам, че сме надживели голямата криза на 90-те, в която банди и артисти бяха съдени и/или ограничавани заради желанието си да правят песни на английски. В същото време ефирът се задушаваше от жалки опити за смислени текстове на родния ни език. Резултатът – траен комплекс, който остави сериозна кафява следа в отношението към лирика на български.

Всяко парче си стои на мястото със солидна композиция и аранжимент, трайно привличане към неравноделно пулсираща музика, амалгама от мелодия и агресия.

Вярвам, че този албум ще остави следа. Изглежда, звучи и тежи точно както трябва. Не е нужно да разбираш, за да разбереш.

Скромната ми оценка е твърдо 5/6. Оставям си едно наум само заради един чисто субективен фактор като пост-продукцията- според мен вокалите и ударните потъват малко по-дълбоко в микса, отколкото е нужно и като цяло звукът е доста полиран. Може би това е търсен ефект, а може би аз харесвам друг тип звучене. Това е.

Предишна новина:

BECK – Hyperspace (2019)

Следваща новина:

LAST HOPE - 'Peacemaker' (2019)