След като известно време бяха извън играта заради известни хероинови залитания на някои от титулярите, нюйоркчани се завърнаха в леко редуциран състав. През 2018 успяха да отбележат точки в А група като направиха турне с Deafheaven. 

 

Превъртаме напред, за да стигнем до най-чистото им положение през последния сезон – записите и излизането на 'Deceiver' в края на 2019. 

 

Албумът е супер. Момчетата са черпили с пълни шепи от извора, като под „извор“ имам предвид банди като MBV, Ride и дори самите богове – Sonic Youth. 

 

Преминаването през първoто полувреме на 'Deceiver' е безаварийно, леко и ефирно, не няма да затрудни някой, който е следил шугейз висшата лига в последните 20 години. Иначе казано, първите 20-ина минути са приятно пътешествие по слънчева американска магистрала, като на филм. В средата на албума има лек обратен завой към традициите на групата в писането на емоционално заредени пост пънк хитачки – като сингъла 'The Spark'. 

 

След него – от първите акорди на 'Lorelei' - нещата отиват стабилно наляво, а с напредването на плочата пътешествието продължава през гъста гора, за да стигне до ръба на скалата. Там, на залез слънце, се натъкваме на 'Blankenship', която е един от двата истински шедьовъра в албума. Вторият е закриващото 'Acheron'. Вече говорим за плътен, кадифен здрач. 

 

В заключение, това са едни отлично изиграни, стратегически издържани 45 минути музика, която – да! - прилича на едни други много добри неща от 90те, без това да е обида за добрия вкус. 

 

GGWP