APOCALYPTICA издадоха новия си албум Shadowmaker’ на 17 април – продуциран е от НИК РАСКУЛИНЕЗ, работил с FOO FIGHTERS, RUSH, DEFTONES и MASTODON.
Звездната финландска формация ще взриви Античния театър в Пловдив на 18 септември (купи билет).
Два чудесни повода да говорим с един от групата Пааво Льотьонен.
едно интервю на Васил Върбанов
НОВИЯТ АЛБУМ ‘SHADOWMAKER’ – НАИСТИНА ЗВУЧИ ПО-РАЗЛИЧНО ОТ ВСИЧКО, КОЕТО СТЕ ПРАВИЛИ ДОСЕГА. НАРОЧНО ЛИ БЕШЕ, В СМИСЪЛ, СЪБРАХТЕ СЕ И СИ КАЗАХТЕ “ХАЙДЕ ДА НАПРАВИМ НЕЩО РАЗЛИЧНО” ИЛИ НЕЩАТА ПРОСТО СЕ РАЗВИХА ПО ЕСТЕСТВЕН НАЧИН В ТАЗИ ПОСОКА?
Всъщност, когато започвахме да работим по него, бяха в положението, че вече нямахме договор със звукозаписна компания. Тоест, в известен смисъл бяхме отворени към всичко. Никакъв лейбъл не ни притискаше в какъвто и да е смисъл и на практика можехме да направим, каквото си поискаме. И всъщност създадохме този албум съвсем сами.
Бяхме си взели две години почивка от турнетата. Това не означава, че през този период не работехме – напротив – имахме два проекта – първият: ‘Apocalyptica – Wagner Reloaded’ – един наистина много голям проект със симфоничен оркестър, хор и над 200 танцьори. Присъздава живота на Рихард Вагнер – комбинация от музика на Вагнер и музика на Apocalyptica – аранжирани заедно. Изцяло инструментална музика. Много тържествено и бомбастично.
Вторият проект, по който работихме в този период, беше Apocalyptic Symphony – съвместно с Avanti – финландски съвременен класически оркестър. Направихме специални аранжименти на старите инструментални парчета на Apocalyptica за оркестър и с този проект направихме малко европейско турне. Можете да видите големия концерт, който направихме на фестивала Waken Open Air – излъчваха го пряко и сега го има в YouTube – Apocalyptic Symphony.
Така че, тези два проекта бяха в известен смисъл – кросоувър, наистина много бомбастични – с много класически инструменти. И от тази позиция, имахме усещането, че когато започнем да правим студиен албум, той трябва да е компактен рок албум. Като на истинска рок група. Дадохме си сметка и, че този път искаме да имаме един певец…с когото да репетираме, да си преаранжираме песните за него и да сме напълно готови, когато влезем в студио, да знаем всяка нота, която ще изсвирим.
През всичките тези години сме правили концерти и записвали песни с различни певци. Наистина в различните ни албуми имахме толкова сътрудничества и с много и фантастични певци. Този път, обаче, искахме да можем да пресъздадем духа на албума и на живо. Със същия вокалист и намерихме този наистина прекрасен певец – Франки Перез. Той пее всичките песни в албума и ще бъде с нас на концертите ни през следващите две години. Така феновете ще могат да чуят на живо парчетата, както са си в албума.
Това беше нашата цел и наистина се получи един доста директен рок албум. А това което попита в началото – да, звукът е различен….Не искахме саундът да е тържествено грандиозен…Ако вземем например албумите ни ‘Worlds Collide’ или ‘7th Symphony’ – там звукът е адски масивен. Е, този път искахме нещо по-различно, да не звучи толкова голямо като NIGHTWISH например, а по-директно и интимно – по-скоро като RHCP или FOO FIGHTERS.
А поне от моята гледна точка, тази музика е по-интересна в момента.
ТОВА Е ВАШИЯТ 8-МИ АЛБУМ…
Да, осми студиен, но иначе имаме и много други издания и проекти.
ИМАМ ПРЕДВИД, ЧЕ ДОБРЕ СИ СПОМНЯМ МОМЕНТА, В КОЙТО ПРИВЛЯКОХТЕ СВЕТОВНОТО ВНИМАНИЕ – ЧЕТИРИ МОМЧЕТА, КОИТО ПРАВЯТ СТРАННИ КАВЪРИ НА METALLICA НА ЧЕЛА. ДНЕС, БЛИЗО 20 ГОДИНИ ПО-КЪСНО, ВЕЧЕ ГОВОРИМ ЗА ИСТИНСКА ГРУПА, С МНОГО УСПЕХИ И ИСТОРИЯ И Т.Н. ИМАТЕ ДОРИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛИ КАТО 2 CELLOS НАПРИМЕР, ЧУВАЛ ЛИ СИ ЗА ТЯХ?
Знаете ли, както във Финландия, така и в балтийските държави, в Източна Европа и изобщо във всяка страна има група като APOCALYPTICA. И наистина е фантастично, че имаме толкова последователи. Чест е да виждаш, че си създал нещо.
ДОБРЕ, А НАИСТИНА, 20 ГОДИНИ ПО-КЪСНО, КАКО ТЕ КАРА ДА ПРОДЪЛЖАВАШ НАПРЕД – НЕ СТАВА ДУМА ЗА ГРУПАТА, А ТЕБ ЛИЧНО?
От самото начало усещането при нас е, че трябва да мислим нещата албум за албум. Никога не сме имали някакъв генерален план, по който да се движим. Още от първия ни албум. Тогава, пред нас просто се отвори възможност да запишем един албум. Дори не предвиждахме да правим втори.
Но проектът се оказа толкова успешен! Очаквахме, че можем да продадем, можеби към 1000 копия. А той продаде над 1 милион. Към настоящия момент, вече дори 2 милиона. Страхотен успех, но и огромна изненада за нас самите. Изобщо не го очаквахме.
След това, продължихме да чувстваме, че трябва да действаме стъпка по стъпка, пък каквото стане. Когато работихме за пърив път с певица – със САНДРА НАСИЧ, си казахме, виж ти, това е интересно. Когато експериментирахме и с перкусии, също ни се стори готино. Както и когато свирихме за първи път с барабанист – ДЕЙВ ЛОМБАРДО, стана много добре. Така че, APOCALYPTICA се променя година след година и това, което ни кара да вървим напред, е музиката. И това, че успяваме до поддържаме нещата да са интересни за нас самите – да се променяме, а не да стоим на едно място. Естествено, винаги можем да се върнем и назад.
Това, което чувате сега е APOCALYPTICA днес. Винаги сме готови да създаваме нов тип музика. Това ни вдъхновява.
ТИ СИ ПРОФЕСИОНАЛЕН МУЗИКАНТ. ГЛЕДА ЛИ ПРОСЛОВУТИЯ ФИЛМ ‘WHIPLASH’?
Не, още не съм, но ми разказваха за него. Историята може да се свърже и с класическата музика. …
ИМЕННО, МИСЛИШ ЛИ, ЧЕ АБСОЛЮТНОТО СЪВЪРШЕНСТВО В ТЕХНИЧЕСКОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МУЗИКА Е ДОСТИГАНО?
Да, разбира се. Светът на класическата музика е пълен с примери. Но това означава, че се ограничаваш в търсенето на съвършенството. Много хора забравят, че съвършеното не е съвършено, ако няма душа. Когато има душа и емоция, тогава можеш да постигнеш съвършенството. В света на класическата музика има много удивителни виртуозни изпълнители.
Често обаче попадам на музиканти, които са невероятни, свирят супер технически, но нямат какво да кажат. А това е тъжна работа. Предпочитам музиканти, които свирят с огромна душа. Музиката трябва да ти говори, а музикантите трябва да създават емоции и чувства. Трябва да умееш да разкажеш една история с музика. И да имаш фийлинг – вътре в тялото си. Иначе няма никакъв смисъл, не можеш да предадеш нищо с изпълнението си, ако не усещаш нищо.
ИНТЕРЕСНО Е И ТОВА, ЧЕ ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ГОДИНИ, ВСИЧКИ ПО СВЕТА ЗНАЕХА, ЧЕ ВИЕ СТЕ ОТ ФИНЛАНДИЯ…ПРАВЕХТЕ ОБЩИ ПРОЕКТИ С ПЕВЦИ И МУЗИКАНТИ ОТ ЩАТИТЕ, ГЕРМАНИЯ, ИТАЛИЯ, НО НЕ С МНОГО ФИНЛАНДЦИ…ПРЕДИ МАЛКО СПОМЕНА NIGHTWISH….ТЕ ЩЕ ВЗЕМАТ AMORPHIS НА ТУРНЕ. ВИЕ НЕ ОБИЧАТЕ ДА СЕ ОМЕСВАТЕ С МЕСТНИТЕ ВЪВ ВАШАТА СЦЕНА ИЛИ ПРОСТО СЕ ВЪЗПРИЕМАТЕ, КАТО ПО-ГЛОБАЛНА ГРУПА ИЛ ПО-АМЕРИКАНСКА?
Бих предпочел да се възприемаме много повече като европейска група, отколкото като американска. Ние сме независими – Ейка, Перту, Пааву и Микко. Няма значение от коя страна сме. Националното чувство в случая няма значение. Но иначе, естествено, че сме правили разни неща с финландски музиканти, например песента ‘Bittersweet’ с ВИЛЕ ВАЛО от HIM и ЛАУРИ от THE RASMUS, а с THE RAMUS направихме и ‘Life Burns’. В първите два албума имахме сесиен барабанист в студио, който обаче не можеше да свири с нас на концертите. Затова и взехме МИККО в групата. Така че, имаме доста връзки с финладски музиканти, естествено.
ТИ ПААВУ ВИНАГИ СИ БИЛ МАЛКО ПО-РАЗЛИЧЕН ОТ ДРУГИТЕ В ГРУПАТА – ТЪМНА КОСА, ПРИ ТОВА КЪСА. НАРОЧНО ЛИ ГО ПРАВИШ И ИЗОБЩО ПУСКАЛ ЛИ СИ СИ КОСАТА ПО-ДЪЛГА?
Да, така е. Косата ми е по-слаба. Пусках я по-дълга, когато бях по-млад, преди казармата. Но когато влязох в армията, трябваше да я подстрижа и оттогава я държа къса. От скандинавски тип е – доста тънка и не изглежда добра, ако я оставя по-дълга.
ДА НЕ СИ ГОВОРИМ ЗА МОДА…СЛЕД КАТО ОТМИНЕ ФЕСТИВАЛНИЯТ СЕЗОН, В САМИЯ КРАЙ НА ЛЯТОТО ЩЕ СВИРИТЕ ОТНОВО В АНТИЧНИЯ ТЕАТЪР В ПЛОВДИВ. ВИЕ СТЕ ДОБРЕ ПОЗНАТИ НА БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИКА, НО ПЪРВИЯТ ВИ КОНЦЕРТ У НАС БЕШЕ ИМЕННО В ТОЗИ ТЕАТЪР – ПРЕДИ 16 ГОДИНИ – ПРЕЗ 1999. СПОМНЯШ ЛИ СИ НЕЩО ОТ ТОЗИ КОНЦЕРТ?
Нищо конкретно. Спомням си, че публиката беше много топла и луда. Иначе май сме свирили вече три пъти в България?
ЕДИНИЯТ ОТ ВАС СЕ ИЗГУБИ ПО ПЪТЯ ВЕДНЪЖ? ИЗПАДНА ОТ АВТОБУСА ИЛИ НЕЩО ТАКОВА?
Да, това беше ПЕРТУ. На връщане от Каварна, ужасна история. Случват се и такива неща, беше малко като сцена от филма ‘Спайнъл тап’. Имахме страхотен купон след концерта в Каварна. ПЕРТУ не близва алкохол. По всяка вероятност, той беше единственият трезвен в целия ни автобус. Е, освен шофьорите, разбира се. След около половин час по пътя, спряхме автобуса, за малко, да изпушим по една цигара и да пишкаме. Всички излязохме от буса, само ПЕРТУ беше полузаспал в леглото. Но той също излязъл да се облекчи, обаче излязъл през задната врата.
Когато шофьорът се качи в буса, затвори вратата и тръгна, а ПЕРТУ бил все още навън. Грешката е изцяло на шофьора. Тръгнахме, а всички си мислехме, че ПЕРТУ си спи отзад. А той ходил дълго пеша, навън било около + 2 или 0 градуса, много студена вечер в началото на лятото. Освен това бил бос, обувките му останали в автобуса и ходил близо 20 километра. Да, 20 километра до летището във Варна. Без телефон, без пари и без документи. Без цигари, без запалка. Делят ни 500 километра от следващия концерт, а ние дори не сме разбрали, че сме го оставили извън автобуса. Когато стигнал до летището попаднал на супер готин полицай, много любезен – истински джентълмен. Късмет, че е попаднал на него.
МАЛКО КАТО В ТЕЗИ ТВ ПРОГРАМИ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ…
Адски смешно, той се опитал да докаже самоличността си, като казал – “Аз съм рок звезда, свиря в АPOCALYPTICA”…“Да, да, сигурно„. „Моля ви, просто влезте в интернет и вижте – това съм аз, този от групата„.
E, ПОНЯКОГА Е ХУБАВО ДА СИ ИЗВЕСТЕН…, МОЖЕ БИ В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ…
Много ни беше ядосан, въпреки че самите ние нямахе никаква вина. Шофьорът беше виновен, но това е.
БЛАГОДАРЯ, НИКОЙ НЯМА ДА ИЗЧЕЗНЕ В ПЛОВДИВ – ПОЗДРАВИ НА ДРУГИТЕ, ПРИЯТНО ЛЯТО И ЩЕ СЕ ВИДИМ СКОРО….
права Тангра Мега Рок