„Норвегия има и качествен хард рок за износ – стига сме разчитали само на парите от износа на нефт!“
Audrey Horne – новата хард рок сензация от една от столиците на норвежкия блек метъл, Берген – атакува с втория си студиен албум, „Le Fol„. Ако искате да узнаете нещо повече за диска и създателите му, по-точно Арве „Айс Дейл“ Исдал (китара; свири и в Enslaved), Томас (китара; също и в Sahg) и Кетил (ударни; също и в Deride), прочетете разговора ни с вокалиста и текстописец на Audrey Horne, г-н Тоши – “единственият човек с достойнство с групата”…
Васил Върбанов: Как си, човече?
Тоши: Добре, а ти?
В. В.: Чудесно! Да започнем с видеоклипа към песента „Threshold“ от новия ви албум. Тези две мацки в колата секс ли правят?
T.: Да.
В. В.: Би ли ми дал телефоните им? Или поне номера на мениджъра им?
T.: О, Няма проблем – сигурен съм, че имам телефоните им някъде в тефтерчето си.
В. В.: Би ли ми ги пратил по и-мейла, но тайно, защото нищо чудно жена ми да ни слуша в момента… А твоя ли е колата от клипа?
T.: Да.
В. В.: На 16 юни ще свирите на партито след церемонията по връчване на наградите на „Metal Hammer“. Какви са очакванията ти?
T.: Знам ли… Сигурно ще е забавно, ще срещнем свежи хора и ще направим страхотно шоу. Нямам търпение.
В. В.: Вие самите номинирани ли сте за някоя от наградите?
T.: Не.
В. В.: Заглавието на новия ви албум е „Le Fol“. Какво означава?
T.: Мисля, че е нещо като „Глупакът“…
В. В.: Да не би да е „Шутът“ – човекът, който забавлява кралете?
T.: Да, точно така – ние забавляваме крале!
В. В.: Знаем, че Одри Хорн е героиня от „Туин Пийкс“. Да не би Анджело Бадаламенти да е любимият ти композитор?
T.: Не бих казал. Страхотен е и мисля, че е свършил невероятно добра работа за този телевизионен сериал, но не бих го определил като свой любимец.
В. В.: А успя ли да се запознаеш с актрисата, изиграла ролята на Одри Хорн – Шерилин Фен?
T.: Не, пък и „Туин Пийкс“ е сниман преди двайсетина години… Наскоро обаче я гледах в някакъв скапан филм – доста е остаряла, но си е все така готина!
В. В.: Доколкото знам, ти си единственият член на Audrey Horne, който не свири в други групи, нали?
T.: Така е.
В. В.: С какво се занимаваш тогава? В Интернет можем да прочетем, че си спец по татуировки…
T.: Да, работя като татуист.
В. В.: Има още една норвежка група, работеща със същия лейбъл като вас (Indie Recordings) и включваща членове на Enslaved в състава си (Арве Исдал, Ивар Бьорнсон и Грутле Киелсон). Казва се Trinacria. Добри ли са?
T.: Доста различни от нас са, но определено си струва да ги чуете, най-малкото заради участието на някои от нас там… Истината е, че всичките ми колеги в Audrey Horne са неверни кучки! Аз съм единственият човек с достойнство с групата! Само на мен може да се има доверие! Другите са готови да си легнат с всекиго…
В. В.: Взехте т. нар. Норвежко Грами за предишния си албум „No Hay Banda“ (2005). Моля те, обясни ни какво точно представлява тази награда?
T.: Като цяло, процедурата е същата като при всяка награда Грами – има Академия, грандиозно телевизионно предаване… Същото е като при Оскар и Грами в Америка, с единствената разлика, че е в Норвегия. За нас бе огромна чест.
В. В.: Имайки предвид в какви групи свирят останалите от Audrey Horne, а и вземайки под внимание изказването ти, че са готови да си легнат с всекиго, не те ли е страх, че биха могли да ти забият нож в гърба по време на концерт?
T.: Да, затова и винаги слагам бронирана жилетка, преди да изляза на сцената с тях. Честно казано, изобщо не се чувствам в безопасност…
В. В.: Песните в „Le Fol“ са написани от Айс Дейл и Томас. Защо тогава ти си този, който дава интервютата?
T.: Защото съм най-красив! Сериозно, Айс Дейл композира по-голяма част от музиката, но аз отговарям за вокалните партии и текстовете. Всеки в групата участва в писането на песните ни… но пред медиите заставам аз, тъй като съм по-хубав от останалите.
В. В.: Норвежец си и не свириш в блек метъл група, така че може би си един от най-подходящите хора за следващия въпрос: Какво стана с Gluecifer?
T.: Gluecifer? О, за съжаление се разпаднаха. Бяха страхотна група – кралете на рока, но… Мисля, че просто се умориха и остаряха.
В. В.: Поддържате ли връзка?
T.: С някои от тях. Някои от музикантите вече създадоха нови групи, така че…
В. В.: Ясно, дълга история. Благодаря ти за интервюто и успех на партито за наградите на „Metal Hammer“! Покажете на онези там, че не сте „шутове“, а „крале“!
T.: Да, крайно време е светът най-после да разбере, че Норвегия има и качествен хард рок за износ. Стига сме разчитали само на парите от износа на нефт!
Права: Тангра Мега Рок