След една наистина силна година за българския ъндърграунд (спомни си отличните издания на Brond, Odd Crew, Obsidian Sea, Last Hope и Melekh), още първите дни на 2016-а ни срещат с дебюта на пловдивчаните NAMELESS DAY RITUAL.
На практика това е ЕР (с дължина малко над половин час), което бързо демонстрира най-важното за бандата – нейните силни страни и неминуемите при първите стъпки недостатъци. Дори и само от петте минути на откриващото ‘Far Out’ е ясно, че целта на NAMELESS DAY RITUAL е да звучат подчертано съвременно. Саундът им е полиран и комбинира всичко най-важно от модерните стилове – независимо дали става въпрос за нахъсан, силно повлиян от хардкора метъл, или за мелодичен, на места сайкъделик алтърнатив рок със сола, силни припеви и почти поп структури.
Основен композитор тук е барабанистът Лъчезар Георгиев, затова не се учудваме на отчетливата ритъм секция, но без съмнение в ‘Birth’ изпъкват и китарите, които с лекота сменят насечени ню метъл рифове с настъпателен хард рок и праволинейни, мачкащи метъл пасажи.
Все пак, най-важни за облика на NAMELESS DAY RITUAL си остават вокалите на Ася Катранджиева, която еднакво убедително крещи/пищи/реве като ранен библейски звяр, но и изпълнява уверено мелодичния припев. Истина е, че това е изпипана отдавна комбинация, но силният женски глас винаги стои като ефектен контрапункт на плътна и тежка като олово китарна среда – тук също се е получило добре.
‘Birth’ бързо печели симпатии, защото прави впечатление на сериозен дебют – към всичко, от обложката през текстовете до цялостния саунд, е подходено със старание. Едновременно с това, с всяко парче NAMELESS DAY RITUAL подчертават колко са добри, без обаче да са плашещо специални и различни – групата е достатъчно умна, за да не бъде клиширана, но не и достатъчно смела, за да направи последната крачка към свое собствено звучене.
Стилистичното разнообразие, което откриваме в композициите (в един момент усещаме влияния от Deftones, в друг – от по-тежки банди като In Flames) е интересно, но не помага за кохерентност на албума. ‘The Long Run’ например се лута напред-назад между няколко различни стила, като в крайна сметка не стига доникъде. От друга страна, ‘Far Out’ и ‘I’ звучат концентрирано и удрят мощно, както се полага на група, която знае точно с какво би искала да бъде запомнена.
‘Birth’ е правилна първа крачка от NAMELESS DAY RITUAL, очакваме по-силното продължение.