Когато една прочута банда реши да се „завърне“ след дълги години, при това с нов албум, положението винаги е…деликатно.
От една страна феновете си искат „своята“ си група, от друга мнозина са готови да критикуват същата тази група ако звучи остаряло и се повтаря. Трудно можеш да спечелиш. Трудно, но и лесно. Ако си Jane’s Addiction например и навремето си сътворил два абсолютни шедьовъра, трудно ще впечатлиш някого години по-късно с албум като „Strays“.
Ако си Alice in Chains – царете на хероиновия мрак, дали абсолютната жертва, по-лесно ще спечелиш симпатиите на хората, а с достатъчно силен албум, придържащ се почти сто процента към старата формула, направо ще ги очароваш.
За появилите се отново Stone Temple Pilots и техния „труден“ фронтмен Скот Уайлънд изглежда ще е лесничко. И то не за друго, а поради факта, че са направили доста добър албум. Не че досега са имали слаб такъв (с изключение на не особено оригиналния и клиширан по сиатълски „Core“, от който обаче бяха продадени над осем милиона копия).
Като че ли най-важното при тези „завръщания“ на по-стари групи е енергията – каква е тя днес и дали още я има? Е, в случая на едноименния „Stone Temple Pilots“, групата още от първото парче, „Between the Lines“, звучи като разярен бик, който няма търпение да бъде отприщен на родеото.
Следва епично-мелодичното „Take a Load Off“ и бързо става ясно, че си имаме работа с банда, която е напълно готова и способна да ни срита задниците със същата убедителност, както го направи през 90-те.
Голямата въпросителна около Stone Temple Pilots винаги е била насочена към Скот Уайлънд – една от малкото останали автентични рокенрол икони, с присъщия вид, излъчване и поведение. И като всяка истинска рок икона нищо около него никога не е сигурно.
Дали ще успее да изкара цяло турне с групата без да откачи или да го тикнат в затвора…Дали ще се появи на следващата репетиция….Дали няма да изчезне внезапно….
Едно е сигурно обаче – когато Скот е наоколо и готов за рокенрол, той е просто незаменим, вдъхновяващ и уникален. А и братята ДиЛио знаят как да извлекат най-доброто от него. В този албум сякаш е синтезирано цялото досегашно творчество на STP.
„Навремето правехме по един рок албум, следван от един по-арт албум, после пак рок и т.н.“ – сподели веднъж Уайлънд. Е, в този има и едното, и другото, в съвършена хармония.