Честно казано, нямах никакви очаквания за това как ще звучи соло проектът на Уоръл Дейн, но още при първата ми среща с “Praises to the War Machine” ме побиха тръпки.
Не съм сигурен как да започна. Г-н Дейн винаги е бил тайнствен и интровертен песнописец, въпреки че засяга политически и религиозни теми в композициите си. Някак винаги успява да добави и една интимност на лириките си в Nevermore. Изглежда тук, в самостоятелния си албум, се е почувствал свободен да развие потенциала си и определено го е направил.
Преди всичко, в този запис имаме една наистина проста и целеустремена рифовка – стегната, смислена и докосваща, готова да ни върне 20 години назад, когато хеви метълът беше хеви метъл. Китарните постройки са абсолютно непретенциозни, което за мен лично никак не е недостатък, а напротив, доказателство за това как простата музика може да бъде трогваща и впечатляваща. Дори ми изглежда като своеобразен трибют към това, което представлява хеви метълът. Мелодия и отново мелодия е запазената марка на този запис.
Същото е и с барабаните и ритъма като цяло – прости, среднотемпови и по този начин въздействащи и смислени, а в същото време и идеално пасващи на китарите. Над всичко това е пеенето на Уоръл Дейн, което, само по себе си, ми създава огромна трудност в това да съм обективен при ревюирането на тази толкова емоционална и лична музика. Освен впечатляващия инструментален акт, атмосферата, която създават текстовете и вокалите, е виновникът за това този албум да е толкова трогващ и възхитителен. Почти ми е невъзможно да говоря за онези субективни концепции, хармонично развивани от думите и музиката – те трябва да се чуят, проумеят и оценят лично.
Още в началото, когато Уоръл пее: “Май е лудост да мислим, че светът може да се промени – само вижте колко дълбоко паднали сме ние…”, вече сме наясно, че този албум ще е специален. И интересното тук е, че ги няма онези дисонанси, използвани от него като похвати в пеенето в Nevermore, което, от своя страна, допринася за естетическата наслада от цялото произведение.
Шедьовърът, който Уоръл Дейн е създал, е забележителен – толкова искрена и лична и същевременно социално ангажирана музика, трезвена и директна, адекватна на случващото се около нас и готова да задава въпроси, които не всеки би задал. И всичко това – следвано плътно от брилянтни китарни мелодии, докосващи сола и плътен, смислен и твърд ритъм. Шедьовър – ни повече, ни по-малко.