LAMB OF GOD Wrath (2009)

  • Лейбъл:
    Roadrunner / Virginia Records
  • Издаден:
    2009
  • Автор:
    Стефан Топузов

Когато преди 3 години писах ревю за ‘Sacrament’, го сравних с перфектно изпълнен пряк свободен удар – над стената, точно в ъгъла (вратарят гледа безпомощно). Ами, „Wrath“ е по-скоро като третия гол на Англия срещу Германия от финала на Световното първенство през 1966 – нито е най-красивият гол на света, нито въобще е гол, защото не минава линията…

Но се брои!

И така, ‘Wrath’ може и да е под бая вдигната летва на очакванията, може част от магията да я няма, но пък мисията е изпълнена. Всичко започва с един много красив, почти двуминутен инструментал, прекрасни сола, хармонии… приказка. Следва музикалният еквивалент на спускащ се от небесата божи гняв въплътен в ято скарабеи, пратени да изядат плътта на грешниците – ‘In Your Words’. Няколко набивки, следвани траш рифове в максимално бързо темпо и влизане на вокалите на Ранди Блайт с характерния му писък (като от началото на „Ruin“).

Следва куплетът, който е среднотемпов и мачкащ, а пеенето е като полу-чистите „призрачни хорове“, които въведоха в ‘Sacrament’. Lamb of God по учебник.

‘Contractor’ (която по думите на Ранди е своеобразен опит да се направи нещо като Discharge) пък е за всички, които са циврили, че ‘Sacrament’ им е много полиран и вече я няма оная брутална банда с песни като ‘Black Label’ и ‘Bloodletting’.

Има го обаче усещането, че става въпрос за група, която се стреми да направи нещата по собствената си формула, за по-сигурно, вместо да остави музиката сама да се води. Гореспоменатата ‘Contractor’ например има една бавна средна част, без която, може би щеше да е и по-яка. Все едно от бандата са се притеснили, че някой няма да ги познае, без подобен момент.

Но има и опровергаващи моменти – последната песен ‘Reclamation’, например. Най-дългата и най-прогресивна в дискографията на бандата. Седем минути многопластов пост-апокалиптичен метъл с послание как човечеството е паразит на лицето на Земята и ще си го получи един ден.

И така с нов продуцент, с нов лейбъл, Lamb of God си звучат точно като Lamb of God и не изненадват. Но и не очароват, което им се случва за първи път. Така или иначе ‘Wrath’ си тежи на мястото и ще причини множество схващания на вратове и фрактури из мошпитовете по света (дай, Боже, и у нас).