A-Moral са най-новото бижу на варненската пънк и хардкор сцена. В бандата се подвизават познатите ни от Crowfish Жоро (бас) и Божо (барабани), Красен от Confront (китара) и Иво (вокали).
Бандата ми е позната още от първия East Noise Attack Fest, когато ми направиха впечатление с песента „Ограбиха ни”. Защо ли? Първо, защото харесвам групи с ангажиращи текстове. Мисля, че искерните мненения за политиката и въобще живота в една страна определено имат място в изкуство, каквото е музиката. Още повече, че става въпрос за пънк рок и човек не бива да е изненадан, че банда от този стил изказва някаква позиция. И второ, защото ситуацията в България изобилства от теми, предизвикващи стихиен и справедлив гняв. И от шутове, които залужават по някой и друг… шут.
И така, основната тема в албума е това, което политиците и разните им придворни журналисти и социолози наричат „разочарованието от прехода”. То, от своя страна, всъщност е „свинщината, в която живеем”. Лирическият герой е не друг, а ТИ, драги управляван от комунисти и ченгета приятелю. Освен в „Ограбиха ми”, темата за последните 10-15 години от историята ни доминира и в „Орехов прът” (която би трябвало вече доста пъти да си чувал по Тангра Мега Рок), „Приказка”, „Вампири” и „Приятели на Европа”, а градоначалникът на морската столица, Кирил Йорданов (или Бачо Киро, както го наричат в по-тесен кръг), е лично поздравен с бързичката „Кмет-кретен?”. Въпросителната, предполагам, е за избягване на евентуални проблеми – все пак, в България могат да те осъдят за обида…
От музикална гледна точка, „Шутове за всички шутове” си е тотален олд-скуул пънк рок, без да има кой знае какви изненади. Въпреки това, придържайки се към рамките на стила, A-Moral са се възползвали от всички възможни похвати, които той предлага, за да направят албума по-разнообразен, а парчетата – запомнящи се. И са успели. С други думи, ако си фен на банди от сорта на Bad Religion и Pennywise, въобще не се мотай, ами иди гледай A-Moral на концерт. И си вземи албума, защото си струва.