За последните десет години Evergrey успяха да превърнат в събитие излизането на всеки свой нов албум. „Torn“ има честта да се появи след шедьоври като „In Search of Truth“ и „The Inner Circle“ и няма как сега да не насочим с огромно очакване ушните си миди към него.
Най-актуалното отроче на шведите, признавам, не оправдава докрай очакванията ми, но и не ме разочарова напълно. Явява се логично продължение на „Monday Morning Apocalypse“, но едновременно с това и подобрена негова версия. Дали е за добро или за лошо, всеки сам ще прецени. Тези музиканти са започнали да работят в коловози, в които изненадите не са особено големи, но пък продължават да придават специфичен чар на албумите им. И макар че времената от края на миналия век няма как да се върнат, духът на създаденото от Evergrey от онези години е все още жив.
Тежката ритъм рифовка и апокалиптичните картини, толкова типични за творчеството на „вечносивите“, отново са тук. Леко поизтъркани и познати пасажи не липсват, но структурата на песните е все така многопластова и дава много поводи за разсъждения. Текстовете отново ни хвърлят в дълбините на човешките емоции, които са все така полюсни – от страх и страст към възторг и надежда. Страхотни резачки а-ла „най-доброто от Evergrey“ са „Fear“, „Fail“ и“Numb“.
Особено очарование, което всеки диск на групата досега е имал по отношение на общата концепция, обвързваща парчетата, е налице и в „Torn“. В едноименната композиция пък се разкриват по прекрасен начин гласовите качества на Том Енглунд. Неоспоримо е и тук – той е лицето на групата и отново е съумял да изгради уникалната атмосфера на диска.
Дотук с хвалебствията. „Torn“ е хубав албум, но не „уникален“, „умопомрачителен“, „главозамайващ“. Ако търсите нещо подобно, потърсете, моля, по-назад в дискографията на бандата. И все пак – прилично попълнение за петорката, която чакам отново в София.