BLACK LABEL SOCIETY
ODD CREW
Nameless Day Ritual
26 юли 2015, зала ‘Универсиада’, София
текст: Ивайло Александров, снимки: Александра Ненкова
Звучи като фукня, но наистина харесвам и слушам ЗАК УАЙЛД от почти 25 години. Откакто излезе видеоконцертът на Ози ‘Live & Loud’ и видях за пръв път свирнята му как изглежда на сцена. Година по-късно (1994) гледах по Headbangers’ Ball запис от фестивала Monsters of Rock в Донингтън и ми падна шапката от сета на ‘Pride & Glory’.
Намерих си касетката от магазин в Димитровград (не питайте как и защо) и оттогава ми стана ясно, че ще следя ЗАК УАЙЛД във всичките му музикални приключения. А пет години по-късно вече държах и първия BLACK LABEL SOCIETY в ръцете си.
Откакто откриха лайва на BLACK SABBATH в София през 2005, съм гледал на живо BLACK LABEL SOCIETY 4 пъти. И категорично мога да твърдя, че лайвът им снощи беше най-як от тях. Не говоря за сетлист – там е ясно – рифачки, пилежи и ритмичен тътен. Общото усещане обаче беше супер – от бандате на сцената, през песните и звука, настроението на група и публика и страшното удоволствие от потния сблъсък с музиката на американците. Плюс родните банди преди това. Единствен минус беше, че с две кенчета бира пълнеха три чаши. Но музиката, музиката е важна. А тя беше тотален кеф за хедбенгъра.
Nameless Day Ritual. Групата изплува миналата година, но юнаците в нея са калени в безчет музикални приключения. А фактът, че на барабаните е Лъчезар Георгиев, който върти пловдивското Studio 42 и е отговорен за звука на трите албума на smallman, може да ти подскаже за прецизността на изпълненията им. А вокалистката Ася може спокойно да изгони всеки мелодет или метълкор вокалист от Джумаята до Ел Ей и обратно.
Не стига, че момчетата са супер технични и музиката им прелита през съвременните течения в метъла с лекота, а и певицата им вкарва такова мощно рамо на цялото усещане, че ставаме свидетели на един от редките случаи, в които публиката скандира за още на откриващата банда. Лесно можеш да си представиш, че след някоя и друга година си купуваш техни албуми с печата на Roadrunner или Nuclear Blast. Пожелавам им го!
ODD CREW са ODD CREW. Не помня колко пъти съм ги гледал и съм си изхвърлял половината телесна влага през порите. И всеки път четиримата на сцената са абсолютна вихрушка. Те не стоят на сцената. Тя е там за тях. Абсолютните й владетели са. Марти и Васчо опъват струните и се забавляват, Бонзи пребива барабаните, а Васко марширува и куфее и това е най-естественото нещо в минутите, в които ODD CREW свирят на живо.
Избрали са основно бързи и енергични парчета, като изключение прави само ‘I Ain’t Losin’ Myself’. Тя е и единствената песен, която свирят от дебюта. Естествено, погото се заформя още с първите рифове, а потта и бирата стават хомогенна смес по пода. След 45 минути си тръгват и, мамка му, определено са ни подгряли за BLS (не, че в тая жега има нужда от допълнителна загрявка).
BLACK LABEL SOCIETY. Бандата, която синтезира навремето нуждата ми от тежкотоварни рифове, но и много рокенрол. В която има и фъз, и блус, и хеви метъл, и страхотен китарист. И вокали, от които само ти се допива още бира. И Зак Уайлд – човекът, който пръв ме вдъхнови да си пусна брада и така вече 15 години. Какво по-подходящо начало от ‘The Beginning At Last’?
И после директен подскок към ‘Funeral Bell’. Клатим се, така се клатим, че отслабвам с поне два килограма и редувам бирата и водата, че се чудя от кое имам повече нужда. И главите клатим, и телата блъскаме, и потно се хлъзгаме един в друг. А BLACK LABEL SOCIETY бичат ли бичат рифачките и ритъмът ни рита методично в пърделите.
За пръв път гледам на живо новия китарист Дарио Лорина и барабанистът Джеф Фаб. Ама Зак си знае работата – взима същите хамали като него, с които да те опердаши с тираджийски рокенрол, докато вее руси коси и бради и да си тръгне с високо вдигнат гриф. Така и прави и този път. И слава Богу, удря само едно от неизбежните си сола. Защото, колкото и да се кефя на агрометъла на BLS, живите пилежи на Зак ми идват абсолютно ненужни. Е, спестява ни ги.
Черпи обаче с две балади, като на ‘In This River’ зад групата грее ликът на Даймбег Даръл. Завинаги посветена на него. Следва ъпъркътен хеттрик с ‘Blessed Hellride’, ‘Concrete Jungle’ и ‘Stillborn’ и си тръгваме – и BLACK LABEL SOCIETY, и ние. Няма бисове и лиготии. Само още бира в кратката нощна прохлада. И заеби да среша тая коса. Наздраве!
