5 ГОДРНРТАНГРА МЕГА Р РћРљ
KULTUR SHOCK, Черно Фередже
06.04.2011, Парти център ‘4 РљРњ’, София
текст:В Рвайло Александров, СЃРЅРёРјРєРё: Елена Ненкова
РќРµ концерт, Р° ритуал! “Копеле, снощи Р±СЏС…РјРµ някаква езическа СЃР±РёСЂРєР°, еби РјСѓ майката!”, С…СЉС…СЂРё един приятел РІ слушалката, още замаян РѕС‚ горещата вечер РІ Парти Център 4РљРњ. Веселата чорба РѕС‚ пънкарска цигания, блъскащи СЃРµ С…РѕСЂР°, обилно Рё постоянно заливани СЃ алкохол, крясъци, свиркане Рё песни Рµ полепнала РїРѕ тялото Рё ушните РјРё РјРёРґРё Рё днес РЅРµ РјРµ търсете. След такъв концерт трябва РґР° обявяват всенароден почивен ден, защото единственото, което искаш РґР° правиш, когато СЃРµ СЃСЉР±СѓРґРёС€ Рё разтриеш синините, Рµ РґР° излезеш навън, РґР° пиеш РЅР° слънце СЃ приятели Рё РґР° слушате тези сърдечни песни РґРѕ амок.
От два дни се подготвям за концерта. Усещането за изригване на вулкан къкри дълбоко в стомаха, а албумите на Kultur Shock, които слушам постоянно само палят огъня допълнително. За четвърти път им е и знам много добре какво да очаквам. Рвъпреки всички подготовки, по време на концерта вия от радост и градус. Пости ли? Нека ЧЕРНО ФЕРЕДЖЕ ви обяснят за тях.
В
Агро-алко шайката подкарва купона към гара „Веселие” малко след 8 и след това начало никой не може да спре влака. Песни, които знаем от купони, от концерти, от махмурлясали утрини и деградантски вечери, от плажа и китари, от сцената на Фенс заливат около петстотин души в голямата зала на парти центъра и така нажежават атмосферата, че трябва да си пийнеш.
Отпред, където сме се наврели, всеки размахва чаша и бутилка и реве кръчмарската поезия за Коста, Пена, майките, бащите и прилежащите им полови белези – въодушевено, с патос, блясък в очите и спирт в гърлата.
Тримата юнаци и крехката им другарка леят простотия със същото желание, с което изливаме спиртното съдържание в търбусите си и явно и на тях им е толкова весело и топло, колкото и на нас. Толкова, че Малък Тошко се разхвърля по гащи, а на Фънки темето му святка под прожекторите. Повече от половин час вием аграрно с ЧЕРНО ФЕРЕДЖЕ и те ни оставят не загряли, а подпалени за основното ястие от менюто.
KULTUR SHOCK. Четвърти път. За петия рожден ден на Тангра Мега Рок. Роще четири по пет пъти да свирят за нас, пак ще са ни малко. Още докато излизат един по един на сцената в притъмнялата зала, викаме възторжено в поздрав за всеки от тях. Рпочти не чуваме началото на “Mujo Kuje”. Защото си крещим в ушите.
Джино и компания удрят един шамар в посока истерия и вечерта изригва с непостижим за други градус. Шарената банда свири както винаги – сърцато и като за последно и е невъзможно да не избухнеш във фолклорния балкански пънк на музиката им. Посрещаме тела, които летят хаотично около нас, вием с Джино, дирижирани от цигулката на Парис Хърли, куфеем до вратен откат под тежките рифове на Валери и няма сила, която може да спре всички тези няколкостотин души в следващите два часа да се забавляват, да пият, да крещят, да се смеят, прегръщат, бутат и вилнеят.
Ратмосферата не е като на концерт. Не е и като на купон. Нещо много по-първично, изначално и споделено е. Че и на кой друг концерт или купон, докато незнайни другари носят парещото ти тяло над главите си, а портфейлът с току що прибраната заплата и всички документи се изсипят някъде в мелето, никой няма да прибере нищо, а след двайсетина минути човек ще изскочи на сцената, развявайки зеленото калъфче и ще ти го върне непокътнат? А?
KULTUR SHOCK свирят незаконно силно, звукът е така пипнат, че влиза не през ушите, а през порите и танците не спират нито за момент. Потни и голи хора скачат един върху друг и пеем заедно с групата, която не спестява песни от нито един албум. Джино отново вади тромпет и издухва скуката, ако изобщо е останало такава. “Don’t Shoot Me”, но ни разстрелват от упор – безболезнено, но категорично. “Cho Ko Ko” и “Tutti Frutti” будят циганина и номада, които дремят във всеки и оттам насетне той поема контрол над вечерта.
Сетлистът е пренебрегнат бързо, след като изстрелват всички песни от него. Цигулка, китара, тромпет, бас и барабани гърмят в пулса на стотици купони, сватби, погребения, трипове и сбивания и единственото, което можем да направим е да се отпуснем в прегръдката на музиката и да слеем в качамака на тържеството.
Докато се блъскам, стиснал полупразната бутилката, виждам само ухилени лица, които греят не просто от усмивките си, а от вътрешния огън, подклаждан от KULTUR SHOCK и тази вечер обичам всички и разливам алкохол, настроение и крясъци като за последно. Някой тиква манерка в ръката ми, течността изгаря приятно хранопровода, след това тенекията каца в протегнатата от сцената ръка на Джино, когато групата се връща за поредния си бис и пеем песни за хашиш и мастика, обменяме генетичен материал от потните си кожи, прегърнати, подивяли, първични и щастливи. Рконцертът не свършва.
Преспал СЃСЉРј, къпан СЃСЉРј, Р° РІ ушите РјРё още отекват крясъци „Хайдееее!” Честит РЅРё рожден ден! Благодарим РІРё, че празнувахме заедно. Довечера продължаваме СЃСЉСЃ Sick of it All.” Рдвате ли?
непълен сетлист
