Макар все още да не мога да спра да се кълча и да си припявам „Hooray! Hooray! It’s a Holi-Holiday!“ с идиотска усмивка, ще се опитам да се съсредоточа и да изложа в няколко стегнати абзаца на какво бе подложен центърът на София в мразовитата вечер на 1 декември 2008 г… и то цели два пъти!
Точно в 18:15 ч., както бе предварително обявено, вратите на НДК бяха отворени за напиращото шарено множество. Във фоайето на Двореца се заизсипва куцо и сакато, младо и старо, грозно и красиво, небрежно и официално… Изобщо – хора от всякакъв вид и възраст. В най-буквалния смисъл на думата. Нормално – все пак предстоеше първата от двете изяви на живо на една от най-обичаните у нас групи през последните три десетилетия, а и едни от най-продаваните изпълнители на всички времена като цяло – единствените и неповторими диско кръстници Boney M! А дали сайтът на Тангра Мега Рок е място за отразяване на подобно мероприятие ли? Ами да, защо не! Възражения?
И така, в 19:00 ч. светлините отстъпиха място на мрака, разкъсван единствено от някой и друг прожектор, насочен към сцената, където пред погледите на изпълнилото до краен предел Зала 1 множество се възправи не по-малко единственият и неповторим Петко от Трамвай No. 5. Последва кратък сет, с който емблематичният „ватман“ и трите съпровождащи го пеещи „кондукторки“ ни върнаха четвърт век назад с половин дузина от естрадните си евъргрийни. Като изключим приятно гъделичкащата носталгия, веднага направиха впечатление перфектният звук и ефектните, напълно в тон с вечерта светлинни ефекти, които не изгубиха от „чара“ си до самия край на шоуто.
А същинската част на това шоу започна точно 5 (пет!) минути след края на сета на Трамвай No. 5 и спускането на завесата. Точно 300 секунди бяха необходими на 13-членния ретро-ансамбъл, обединен под името Boney M, да се приготви за изпълнението си. Предвожданите от карибската перла Мейзи Уилямс и тримата й гласовити колеги музиканти (басист, китарист, барабанист, перкусионист, двама клавиристи и брас трио) въвлякоха в до болка познатите си вечни диско ритми цялото 4-хилядно множество, изправяйки Зала 1 на крака още от самото начало. То не бяха „Daddy Cool“, „Ma Baker“, „Hooray! Hooray! It’s a Holi-Holiday“, „Rasputin“, „Brown Girl in the Ring“ и „Rivers of Babylon“, чупки и стойки, разходки сред първите редове, бурни аплодисменти, поднасяне на микрофона към „случайни минувачи“ от публиката, добро настроение…
Да, като че ли именно доброто настроение играеше главната роля в тази паметна вечер (естествено, осигурено благодарение на Boney M, Трамвай No. 5 и чудесната, ама наистина чудесната организация от страна на Art BG). Не случайно завършилият към 21:00 ч. бомбастичен концерт бе последван от втори половин час по-късно…
Текст: Бони Емска
Снимки: Бонислав Медиан
Още снимки ще откриете в ГАЛЕРИЯТА.
