VENOM Inc
Krisiun, Hate. Ater
клуб Joy Station, 14.05.2025
текст: Ивайло Александров, снимки: Орлин Николов-Orleff
Продължаващите втори ден протести на служителите на градския транспорт в София блокират столицата на 14 май и придвижването става забав(е)но. Както и този репортаж, който пиша чак във втория ден на протести и то в късния следобед, с чаша бира до лаптопа. Съответно, когато влизам в Joy Station в Студентски град, чилийците Ater са завършили сета си и хващам поляците от Hate.
Но преди това, по стара хеви метъл традиция, хващам няколко стари (и буквално, повечето са с набор, започващ със 7) приятели, от младостката компанията метъли, в която се интегрирах в началото на тийн годините ми преди повече от 30 години. Става ми яко да споделим по една хладна бира с хора, в чиято компания растях и прослушвах повечето от старите банди, които все още харесвам. VENOM са една от тях.
А сега Hate. Може би малко хора от присъстващите си дават сметка, че дебютните демокасетки на поляците излизат преди повече от 30 години, а дебютът им ‘Daemon Qui Fecit Terram’ е от 1996. Въпреки многото промени в състава през годините, лидерът Адам е непоклатим зад микрофона и ритъм китарата.
Всъщност, приликите с Behemoth са несамо в малкото име да вокалистите на двете банди. Hate коват мощен блек-дет метъл съвсем в духа на по-ранните албуми на именитите си сънародници и звучат доволно плътно и зло.
Това лято стават точно 30 години от издаването на дебютния албум на коравата банда от Бразилия Krisiun. Неизменно заедно от 1990 насам, тримата братя коват юнашки дет метъл в духа на ранните издания на Sodom, Kreator, Morbid Angel, но с тази специфична южноамериканска нишка, която е хем жега, хем китарен писък, хем плътен груув. Адски си личи колко се кефят тримата и колко обичат тази музика и да са на сцена, докато я свирят. Както и преди 18 години на концерта им тук с Incantation, Krisiun сипят режещ дет метъл и отвяват щастливо главите на събралите се вече около 200 души в клуба. Тръгват си, раздавайки сърдечни поздрави и ни оставят за вече нужната глътка въздух и бира.
Тони Долън е метълист от старата школа. Това означав пич на място. Почти всички приятели, които видях на концерта споделяха доволни снимки с него отпреди шоуто, един от тях доведе дъщеря си на първия ѝ голям концерт на чужда банда и когато му го е споменал, Тони ѝ е подарил перце и я прегърнал. Автографи, прегръдки, ръкостискания – ‘Demolition Man’ не бяга от феновете си, не се крие в бекстейджа.
Докато гледаме Hate, Тоше от Daily Noise Club ми споделя ухилено, че ако се обърна, ще видя Тони Долън точно зад нас. Пич. Излиза и за кратко импро по ‘Countess Bathory’, докато Krisiun са на сцената.
А когато VENOM Inc се показаха зад опънатия банер пред сцената, той ни приветства с озъбена усмивка и триото се впусна в заглавното парче на втория им и засега последен албум ‘There’s Only Black’. Малко, но вярна публика от около 250 човека, предимно чичаци като мен и по-дърти, въртят малък, но пък добре интензивен мошпит.
Ръгаме се доволно, докато тримата ни блъскат с авторски парчета и класики на VENOM. Размятам коса и попивам уиски от патронче, което развеселеният Митко ми бута в ръката. Намирам се в тълпата (да се чете, залитам в гърба му) и с Пецата, колоритен с каубойската си шапка. Изобщо – празно откъм хора, но пълно откъм образи. И убийствени банди от цял свят.
VENOM Inc са в силно обновен състав. До ветерана Тони Долън са младият барабанист Марк Джаксън (помним го от траш шайката Acid Reign) и американецът Къран Мърфи (може и да си чувал основната му банда Shatter Messiah). Калени в метъла, двамата са отлични заместници на ветераните Abaddon и Mantas.
И да, може и в тази банда в момента да няма оригинални членове на VENOM, но пък енергията, с която ни пребиват, е абсолютно истинска. Трю метъл, мама му стара (школа). Акцент е любимият на феновете албум от ерата ‘Demolition Man’ ‘Prime Evil’, но има и немалко класики. ‘Temples of Ice’ (може би любимият ми техен изобщо) е представен само от ‘Even in Heaven’ (Давиде, как можа да отнесеш единствената плоча пред мен!)
Много често улавям колко много Motörhead настроение има в тия парчета на живо. ‘Live Like an Angel (Die Like a Devil)’, ‘Bloodlust’, ‘Black Metal’ – жесток спийд/траш, изсвирен от хора, които живеят тая музика. На солото на Къран се замислих откога не съм слушал класическо метъл китарно соло на живо. А специално за българската публика забиват вечната ‘In League with Satan’, като на сцената с по един барабан пред сета на Марк Джаксън се нареждат тримата барабанисти на откриващите банди за почти шамански метъл транс.
Следва ‘Sons of Satan’ и олдскуул метълизмът в меката на чалгата Студентски град свършва. Поемаме въздух, мърч, напитки и постепенно се изнасяме. Аз към Митака, който държи да ми връчи малко ръчно произведен от него и баща му високооктанов наливен багаж и до 3:30 сутринта бичим метъл и наздравици у тях, преди с несигурна крачка да мина двата километра от Младост 3 до Младост 4, а в раницата ми издайнически да подрънкват подаръците от стария приятел. Хубава малка метъл нощ.
