С над 60 милиона продадени албуми в целия свят, JETHRO TULL е една от най-успешните прогресив формации в историята.
Всички хитове на JETHRO TULL ще бъдат представени от емблематичния ИЪН АНДЕРСЪН в Античния театър в Пловдив в събота, 3 септември.
Дни преди концерта, говорим с него по телефона.
едно интервю на Васил Върбанов
СЛУШАЙТЕ ТУК
Г-Н АНДЕРСЪН, КАК СТЕ?
Много добре, благодаря, радвам се, че говоря с Вас.
СРЕЩНАХМЕ СЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ 10 ГОДИНИ, КОГАТО JETHRO TULL СВИРИХА ЗА ПЪРВИ ПЪТ У НАС. СЛЕД ТОВА, В ПЛОВДИВ, НЕ УСПЯХТЕ ДА СЕ КАЧИТЕ НА СЦЕНАТА НА АНТИЧНИЯ ТЕАТЪР, ЗАРАДИ ПОРОЕН ДЪЖД. КАКВО ОЧАКВАТЕ ОТ НОВИЯ ВИ КОНЦЕРТ И ПРЕДСТОЯЩАТА СРЕЩА С БЪЛГАРСКИТЕ ФЕНОВЕ?
Всъщност, бях в България миналата година. С жена ми направихме круиз по Дунава и няколко пъти слязохме на брега. Успяхме да видим неща извън големите градове като София, където сме свирили. Очаквам с нетърпение да дойда отново, защото винаги е приятно да се върнеш на място, което не е от най-обичайните маршрути на западните групи. А и да си покажем лицата още веднъж, докато сме все още живи.
БЛИЗКИ СТЕ С ПОПУЛЯРНАТА БЪЛГАРСКА ТВ ЖУРНАЛИСТКА РАЛИЦА ВАСИЛЕВА…ИМАТЕ ЛИ ДРУГИ ПРИЯТЕЛИ ОТ БЪЛГАРИЯ?
Не, нямам. Единствената причина да познавам нея е това, че в продължение на много години тя работеше за CNN в Атланта и както повечето хора, които пътешестват по света, всеки път щом влизах в хотелската си стая, за да видя, какво се е случило през последните 24 часа, включвах телевизора на BBC Newsили CNN и неизбежно попадах на РАЛИЦА на екрана.
Споменах името й в една моя песен (‘Not Ralitsa Vassileva’), оказа се, че тя го чула и ми прати email. Първоначално мислех, че ми пише, че е дала инструкции на адвокатите си да ми съдят, защото използвам името й, но се оказа, че на нея и било станало приятно.
Впоследствие се срещнахме, когато свирихме в Атланта и тя ни показа, какво се случва зад кулисите на CNN – посетихме нюзрума. Беше интересно да видим, как функционира една огромна междуродна ТВ мрежа. И до днес се виждаме от време – след Атланта, сега и в Чикаго, където РАЛИЦА работи в една българска новинарска телевизия.
КОГА МОЖЕМ ДА ОЧАКВАМЕ СЛЕДВАЩОТО ВИ СТУДИЙНО ИЗДАНИЕ?
През септември започвам да записвам в една катедрала със струнния квартет КАРДУЧИ. Става дума за класически песни на JETHRO TULL, но представени във формат с традиционен струнен квартет. Аз ще добавя флейта, акустична китара и ще пея. Този албум трябва да излезе в първата част на 2017.
В същото време, в момента подготвям още един нов проект – за по-късно през 2017. Нов студиен албум, записите за който ще започнат през февруари, тоест издаването му се очаква към края на 2017.
Обикновено работя върху един-два нови проекта едновременно. Когато достигнеш до моята възраст, това е важно, защото има с какво да се занимаваш и ти дава възможност да подържаш активни творческите си сокове.
ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ИЗЖИВЯВАНИЯТА НА ЖИВО – ИМА ЛИ ПЕСЕН, КОЯТО НЕ ОБИЧАТЕ ДА ИЗПЪЛНЯВАТЕ НА КОНЦЕРТ, НО ПУБЛИКАТА БИ ВИ УБИЛА, АКО НЕ ПРЕДСТАВИТЕ?
Не мисля. Нещата са различни – в Америка има няколко парчета, които са много популярни сред публиката там, защото са пускани много по американските радиостанции – например ‘Bungle in the Jungle’ от албума ‘War Child’ от 1974 или може би ‘Steel Monkey’ от ‘Crest of a Knave’ (1987).
В Америка са особено популярни, но никъде другаде по света, хората не биха били сред най-обичаните парчета, които хората биха искали да чуят на живо. Когато селектирам песните за даден концерт, се надявам да представя добре балансирана програма от много стари, стари и няколко нови парчета от последните години. Те ще запазят чувството ми за достойнство – че все още съм в състояние да правя нови неща всяка година. Е, поне за мен.
НЕ НИ ИЗДАВАЙТЕ СЕТЛИСТА ЗА ПЛОВДИВ, НЕКА БЪДЕ ИЗНЕНАДА. НЕЩО ДРУГО – ПРЕЗ ГОДИНИТЕ, МНОГО ГРУПИ ПРАВЕХА КАВЪРИ НА JETHRO TULL – НАПРИМЕР IRON MAIDEN ЗАПИСАХА ‘CROSS-EYED MARY’… КОЯ Е НАЙ-ДОБРАТА ВЕРСИЯ ПРАВЕНА НА ВАША ПЕСЕН, СПОРЕД ВАС?
Хм, това беше един от ранните записи на IRON MAIDEN. Самите те са по-млади от мен само с няколко години и вероятно са били тийнеджъри, когато са чули JETHRO. Предполагам, че това е било едно от влиянията им.
Наистина, чувал съм много кавъри от много разнообразни хора. Например, от ДЖО БОНАМАСА. Когато го срещнах за пърив път, той беше още дете. Имахме няколко съвместни турнета в Щатите с него, на които той свиреше ‘A New Day Yesterday’ от албума на JETHRO TULL – ‘Stand up’. Правеше го много вдъхновено. Направих го веднъж с него – на концерта му в Hammersmith Odeon в Лондон.
Има и един кавър на моя стар приятел от края на 60-те, фолк музикантът РОЙ ХАРПЪР. И той като мен е от Северна Англия – детството му минава в град Блекпуул. Някъде около 72 записах песента ‘Up The Pool’, а РОЙ направи своя версия за един трибют албум към JETHRO TULL. Това вероятно е най-очарователният и мил кавър. Защото има нещо много лично в него, свързано с общото ни минало с РОЙ.
Jethro Tull през1977
СПОМЕНАХТЕ 60-ТЕ. КАЖЕТЕ НИ, В КОЕ ДЕСЕТИЛЕТИЕ И НЕГОВАТА АТМОСФЕРА СЕ ЧУВСТВАХТЕ НАЙ-УДОБНО И УЮТНО – 60-ТЕ, 70-ТЕ, 80-ТЕ, 90-ТЕ ИЛИ ПЪРВИТЕ ДВЕ НА 21 ВЕК?
А, определено се мувствам най-удобно днес, когато в ръцете си имам на разположение относително високоскоростен интерент в повечето дни от седмицата. Като си представя само, как в миналото – през 60-те и 70-те си организирахме турнетата – всичко отнемаше изключително много време.
Ето, дори в момента разглеждам снимки и преглеждам информацията за една концертна зала в Уелингтън, Нова Зеландия. С режисьора по осветлението ни обсъждаме, дали можем да свирим там, заради техническата сложност на шоуто. И всичко това става в рамките на един ден. Защото, получаваме техническите данни от новозеландците в момента, в който те се събудят и докрая на деня ще можем да вземем решение, дали става или не. В миналото, нещо такова отнемаше близа две седмици.
Освен това, в днешния свят ми харесва и това, че с известна доза оптимизъм, мога да очаквам да поживея още няколко години. Нека си го кажем – средната продължителност на живота на средностатистическия мъж през 60-те бе с няколко години по-ниска. Днес имам щастието да се радвам на развитието на медицинската наука и на технологиите.
В същото време, в наши дни трябва да оценим неща, които преди 40-50 години са се възприемали като даденост. И трябва внимателно да се замислим върху това, как се радваме на света, в който живеем, заради демографските, политически и, разбира се, климатични промени в света.
Живеем във време на растяща несигурност за бъдещето на нашите деца и внуци.
НЯМА ДА ВИ ПИТАМ ЗА ‘БРЕКЗИТ’ ИЛИ ЗА ШОТЛАНДСКИЯ РЕФЕРЕНДУМ, НО НЯМА КАК ДА НЕ ВИ ПОПИТМ, КАК СЕ ПОЧУВСТВАХТЕ, КОГАТО В СЕРИАЛА ‘ВИНИЛ’ НА МИК ДЖАГЪР И МАРТИН СКОРСЕЗЕ КАЗАХА, ЧЕ “НЕ E COOL ДА СЕ СЛУША JETHRO TULL”?
Ха ха, е, това не е нещо ново, забавно е. Добре съм запознат с повечето неща, които се говорят в ТВ предавания и филми за JETHRO TULL. В повечето случаи става дума за мястото на групата в историята. Това изобщо не ме обижда, защото показва, че имаш важно, истинско място и е приятно, че ДЖАГЪР и другите ще запомнят името JETHRO TULL.
Обаче, този сериал май не е адски популярен, рейтингът му не е много добър и няма дълго да може да се гледа. Снощи, по време на вечеря, си говорехме точно за това с дъщеря ми. Не знам, дали в България сте запонати с ‘ЖИВИТЕ МЪРТВИ’. Това е ТВ зомби трилър, който се излъчва вече от 7 години, а моят зет играе главната роля на РИК ГРАЙМС.
Говорехме си за това, колко дълго ще продължи тази поредица, ясно е, че ще го има и догодина, но само си представете – това са цели 8 години от живота на актьорите, на екипите, сценаристите…
Много от сериалите, включително и най-популярните никога не успяват да спечеят пари. Изненадващо е, но за хората, които продуцират филми като ‘ВИНИЛ’– те не само може да не спечелят никакви пари, но могат и да загубят много пари.
‘Walking Dead’ е един от много малкото успешни сериали и се чудехме, колко ли още дълго може да продължи.
