AGNOSTIC FRONT
LAST HOPE, Kin Corruption
25 юни 2017, клуб ‘Mixtape 5’, София
текст: Стефан Топузов, снимки: Орлин Николов
Няма дума, която да описва AGNOSTIC FRONT по-точно от “легенди”. За 35-те години от създаването си, тази група е дефинирала и въплътила всичко, което разбираме като хардкор – от агресивния пънк тип Ramones на стероиди на най-ранните им записи, през флирта с траш метъла и кросоувъра на останалите им неща от 80-те и уличния пънк на двата албума от края на 90-те, до сегашния им стил, който е всичко това едновременно.
Това е доста сериозен товар – и като наследство, и като години. Как се справят AGNOSTIC FRONT с това да го носят през 2017-а? Достатъчно добре, за да направят най-якия концерт, на който съм бил тази година. Препълнена зала (билетите за шоуто са разпродадени), абсолютно подивели хора пред сцената и еднакво отдадена на момента група, свиреща едно след друго велики парчета. Заради такива шоута обичаме тази музика и сме част от тази култура. И е велико, че една от групите, които са започнали всичко това – в моя случай, преди да се родя – все още може да го прави по-най-добрия начин.
Разбира се, събитията стигат до тази точка след постепенна градация, която започва общо взето от нулата. Когато пристигам в ‘Mixtape 5’ към 8 ч. вечерта в неделя, в клуба и около него няма и сто души, които са там по-скоро за да се скрият от бруталната жега навън.
Гръцката банда Kin Corruption има не особено леката задача да даде начало на концерта, без да позволи на витаещата във въздуха към този момент апатия да се отрази на представянето й. Пичовете успяват. Музиката им е доста класически тип хардкор, в който олдскул влияния съжителстват с брейкдауни и Slayer-изми. По-яките им парчета сякаш са в края на сета. Мога да си представя как, ако прояви постоянство, банда с такива парчета може да постигне доста.
Към 9,00 ч. идва ред на LAST HOPE. Предостатъчно пъти сме обяснявали – и аз, и много други хора, които са писали за техни концерти – как те са феноменално за нашата сцена явление. Група с история, репертоар от няколко десетки убийствени песни, която превръща всяка зала във врящ котел със стъпването си на сцената. Но дали не сме започнали да възприемаме всичко това за даденост?
На фронтмена Александър Бояджиев на няколко пъти му се налага да подканя хората да се приближат към сцената и да не се срамуват да танцуват, преди за последните няколко парчета нещата да си дойдат на мястото. Това, което представлява ‘Mixtape 5’ по време на ‘Fuck Police’ е по-яко меле от това, което някои гостуващи групи предизвикват като хедлайнъри. Макар и неоспорими крале на софийската хардкор сцена, на LAST HOPE все още им се налага да работят за такава реакция. Може би така и трябва да бъде. Но и ти няма да сбъркаш, ако понаучиш парчетата от ‘Chain Reaction’ (2016), защото те определено също са много яки на живо.
AGNOSTIC FRONT не трябва да подканят никого. За началото на сета им с ‘The Eliminator’ пред тях вече има море от хора, готови за пореден път да докажат защо София е една от топ хардкор дестинациите в Европа.
Вини Стигма определено е в настроение. Въпреки, че е на 61, а групата му, както вече отбелязах, е по-стара от мен, той не спира да обикаля сцената и да се закача с различни части от публиката. Не пропуска да се похвали и с прясната си татуировка на главата, направена няколко часа по-рано в Sofia Hardcore Tattoos. Човекът е шоу сам по себе си.
И той, и съучастникът му в писането на хардкор историята през последните 35 години Роджър Мирей обаче имат технически проблеми. Китарата на Стигма не се чува почти през половината сет, а микрофинът на Мирей често също се губи. Но това е очаквано, при положение, че на песен от сцената скачат по пет-шест души, които неизменно настъпват и по някой кабел. По-забавно е когато, един тип се качва, отива при нищо не подозиращия забил нос в китарата си Стигма, и го целува по челото, преди да скочи обратно в мелето.
Групата свири неща от почти всичките си албуми (само ‘One Voice’ все едно не съществува), но акцентът определено е върху парчета от последните няколко – сравнително пресният ‘The American Dream Died’ (2015) и предшествалите го ‘My Life, My Way’ (2011) и ‘Warriors’ (2007). От 80-те чуваме само гореспоменатата ‘The Eliminator’, ‘Friend or Foe’ и тоталната пънкария ‘Victim in Pain’.
За ‘Gotta, Gotta Go’ Мирей кани на сцената момичета от публиката, за да получат и те шанс да скачат от сцената – като моли и останалите в публиката да не ги оставят да паднат, но и да не ги опипват. Съветът му към хардкор дамите пък е да им бъркат в очите и да ги удрят по главите. На излизане от клуба не виждам хора без очи, така че явно не са го послушали.
Краят на шоуто идва с ‘Addiction’, която си е тотален траш метъл, и ‘Police State’, която пък е тотален пънк. (И поклон пред корените с кавър на Ramones.) Това са двете крайности, между които стои цялата есенция на хардкора като сцена и култура. Agnostic Front са една от малкото групи, които могат да ги поставят непосредствено една до друга, без това да звучи странно. Точно затова са легенди.
Концерти като вчерашния доказват, че тяхната легенда не е история, а продължава да се пише.
