APOCALYPTICA
18 септември 2015, Античен театър, Пловдив
Втори концерт в петото издание на Sounds of The Ages след 2CELLOS
текст: Георги Илиев, снимки: Елена Ненкова
Организатор: ТАНГРА МЕГА РОК
Петък пред 4 дена празници. Жега. Тръгвам от София към Пловдив в 3 следобед, уж за да избегна задръстванията. Оказва се, че съм успял – отнемама ми само 4 часа да преодолея разстоянието от 130 км. до Античния театър и пристигам навреме, за да изпитам онова странно чувство наречено Déjà vu.
Преди 16 години бях на същото място и пак със смесени чувства чаках APOCALYPTICA да излязат на древната сцена. Тогава се чудех дали на живо ще са толкова добри, колкото на диска, който си бях купил наскоро; дали четиримата конници на Апокалипсиса, яхнали по едно виолончело, ще ми покажат Пътя с музиката си…
Днес конниците са трима, но имат един ударен и един гласовит оръженосец, а Луната не е пълна, както беше през 1999, но дори това не успява да развали усещането, че съм се върнал поне 16 години назад във времето.
Концертът, част от петото издание на Sounds of The Ages, започва (с малко закъснение – точно колкото слънцето напълно да се скрие и успелите да стигнат да заемат местата си) с инструментал, който е включен в Mediabook Deluxe CD изданието на новия им албум ‘Shadowmaker’ – ‘Reign of Fear’.
След всяването на страх, благосклонно продължават с ‘Grace’ от ‘Worlds Collide’ 2007 – парче станало известно като най-доброто от саундтрака на NHL09 (компютърна игра на хокей – нещо като ръгби на лед, ама по-обезопасено).
Следва първата песен, пак от същия албум – ‘I’m not Jesus’, разказваща за чувствата на дете изнасилено от свещеник и продължават с още две песни и инструментал от новия албум – ‘House of Chains’, ‘Sea Song’, ‘Till Death Do Us Part’.
Точно, когато лекото чувство на разочарование, присъщо на стария фен, който не чува парчетата си, почва да се надига у мен, Ейка обявява заглавното на втория албум – ‘Inquisition Symphony’ – кавър на SEPULTURA от 1998 и чувството за Déjà vu се завръща.
Следва ‘Bittersweet’ – само музиката на сингъла от 2004, чийто автор на текста и вокал е Виле Вало от HIM.
Връщаме се в 2015-та с новите ‘Riot Lights’ – за пръв път на живо, ‘Shadowmaker’, ‘Cold Blood’ и ‘Hole in My Soul’ – най-доброто изпълнение на вокалаФранки Перез, според мен.
И тогава машината на времето заработва на пълни обороти, връщайки ме 2 века назад с ‘Ludwig’ от първия им издаден live – ‘Richard Wagner Reloaded’2013.
После обратно до 1998-ма с кавъра им на ‘Refuse/Resist’ на SEPULTURA и пак в 19-ти век, вкарвайки ме в ‘Залата на Планинския Крал’ на Едвард Григ – единственото от ‘Cult’ (2000), което изпълняват, и – край.
Публиката, обаче, не е съгласна – с викове “We want more!” и “Още! Още! Още!“ връща тримата челисти на сцената.
– So, you want one more?
– Noooooo! We want more!
– So, you don’t want one?
…и тогава повечето разбрат играта на думи..
– Yeah!
…и чуваме-виждаме-изпитваме ‘One’ на METALLICA, както през 1999-та – Déjà vu…
Вторият бис е хитът ‘I Don’t Care’ от 2007-ма, въпреки че аз лично се надявах да е ‘Not Strong Enough’ от 2010-та…
Логично, последната песен е от новия албум – ‘Dead Man’s Eyes’.
Много поклони, благодарности към организаторите и публиката, потретване колко фантастично е пак да са на тази сцена отново след 16 години и обещание, че ще се върнат по-скоро… Ще чакаме!
