BLIND GUARDIAN, The Axe Project live in Sofia

BLIND GUARDIAN, The A.X.E. Project
30.04.2011, зала ‘Христо Ботев’, София

текст: Александрина Георгиева, снимки: Ивайло Александров

Блъскам се в 280 и поглеждам часовника през 2 минути. Закъснях ли? Закъснях ли? Звъня по телефона. Надничам към залата, докато автобусът минава пред нея – изглежда пълно, значи все още не пускат. Изтичвам до общежитието, хвърлям раницата, преобличам се и хуквам пак. Отново телефона. „Къде сте? Идвам.”

Разстоянието до „Христо Ботев” на бегом. Не сме успели да закъснеем. Отпред е обичайната хомогенна смес от дълги коси, черна кожа и поизбелели тениски. Познати физиономии, усмивки, доволни възклицания. „Откога не съм те виждал пък тебе!”. И растящо нетърпение.

Има няколко банди, които са такива всенародни любимци, че могат да идват всяка година и на феновете няма да им писне да пълнят залите и да скандират любимите си заглавия. Blind Guardian са една от тях. А че Ханзи беше искрен, когато почти през всяка пауза ни обясняваше колко сме невероятни и как е хубаво да са пак в beautiful Sofia, стана ясно още когато непосредствено преди концерта споделя, че през май 2007 не е знаел какво да очаква от българската публика, а е останал така потресен от нея, че концертът е бил сред най-хубавите за турнето тогава.

В 

The A.X.E. Project изглеждат наистина развълнувани, че са на сцена пред толкова много хора и то като подгряващи на Bling Guardian. Докато голяма част от публиката се щура по седалките и пред бирите, чакайки любимците си, забелязвам едно ядро пред сцената, което искрено се радва на българите. Живи и здрави – изсвирват каквото имат, подгряват доколкото могат, и се оттеглят, оставяйки ни във властта на бардове, митове, легенди и Толкин.

Когато Guardian изскачат на сцената, ни чака първата изненада. За пръв път от 13 години отварящата песен не е “War of Wrath/Into The Storm”, а “Sacred Worlds”. Нелош ход, съдейки по епичното Weeee shall stand together!, разнасящо се от съседните гърла. Докато еуфорията набира сила, за да избухне пълно в края на сетлиста, си мисля, че етикетите при точно тези германци просто не вървят.

Дали ще ги наречеш спийд или пауър, или каквото друго си искаш, дали ще се ебаваш с любовта им към фентъзито, или ще занемяваш от свещен унес при “Nightfall” и трагиката на нолдорите, няма голямо значение, освен за собственото ти самоуважение. Обаче е факт, че бардовете, въпреки че са дълбоко в тия клишета, си вършат работата толкова добре и с такива обич и талант, че не могат да бъдат нито досадни, нито смешни. Но са най-малкото уважавани и със сигурност обичани.

Да не говорим, че сериозната прическа на Ханзи, вече неизбежно навяваща асоциации с даскал по география, задължително вдъхва и известен респект, спомен от прогимназиалните години.

Нататък времето stands-ва still, докато ние се люшкаме в доволно безвремие, летим с Питър Пан, оплакваме тежката съдба на Фродо с оня ми ти пръстен и биваме заплашвани, че „ей сега, това е последната песен и си отиваме.” Друг път. Минаваме през любими парчета от всеки албум, включително невключената в сетлиста “Majesty” за голяма изненада и радост. И вечната “Valhala” – Deliverance!

Рядко съм виждала нещо по-красиво от публиката, пееща в един глас, докато мелодията бавно заглъхва и щастливите усмивки на бандата. В биса ни чака, разбира се, “The Bard’s Song – In The Forest”.

След това имаме двоен шаш – РІ интервюто преди концерта Ханзи казва „За РїСЂСЉРІ РїСЉС‚ РѕС‚ РїРѕРЅРµ 10 РіРѕРґРёРЅРё включихме The Bard’s Song – The Hobbit РІ сетлиста” – В Рё СѓР¶ чакаме нея, само че…
BRIGHT EYES! BRIGHT EYES! BRIGHT EYES! – този възглас сякаш ехти още РѕС‚ Каварна, когато РЅРµ СЏ СЃРІРёСЂРёС…Р°. “What’s that passion for Bright Eyes?” – пита вокалистът. РђРјРё такава. Такава, че успяваме РґР° променим решението РЅР° бандата, Рё секунди след това цялата зала реве Leave me alone, isolation bears hope.

Оттук нататък репортажът е едноок, понеже в общата дива радост, окото на крехката репортерка се оказва жестоко насинено и придаващо й вид на доста изстрадала женица. Майната му – завършваме с “Mirror, Mirror” и се разотиваме щастливи. Защото тази приказка само феновете на Blind Guardian могат да я разберат.

ГАЛЕРИЯ