CINDERELLA, MR.BIG
15.06.2011, Festivalna Hall, Sofia – Bulgaria
текст:В Рвайло Александров, СЃРЅРёРјРєРё: Рвайло Александров
English version coming soon
Бях РЅР° 6 или 7, когато баща РјРё донесе РѕС‚ БНТ (тогава РІСЃРµ още БТ) видеокасета (нали РіРё помните?) СЃ клиповете РѕС‚ дебюта РЅР° Cinderella ‘Night Songs’. Р—Р° едно хлапе четиримата батковци СЃ дълги тупирани РєРѕСЃРё, глем СЂРѕРє кичът, мацките, колите Рё чудесните песни СЃ жив ритъм Рё страхотни припеви, Р±СЏС…Р° всичко, което можех РґР° искам РѕС‚ тепърва откриващия СЃРµ пред мен СЃРІСЏС‚ РЅР° рокенрола.
25 години по-късно CINDERELLA свириха в България и, да си призная, 7-годишният пикльо доста пъти подаде глава иззад днешната ми брада (не съм аз на снимката).
Преди да скочим изцяло в 80-те и да се потопим в по-приятната и динамична част от музиката на онова десетилетие обаче, имахме удоволствието да бъдем пометени от музикалното торнадо на калифорнийците MR. BIG.
Съчетанието РЅР° РґРІРµ големи Рё важни РіСЂСѓРїРё РІ един концерт, без подгряващи, без хедлайнър, беше СЂРёСЃРєРѕРІ, РЅРѕ РІ крайна сметка абсолютно адекватен Рё смислен Р·Р° феновете С…РѕРґ, който Loud Concerts предприеха след известни дилеми, РЅР° които мястото РЅРµ Рµ тук. Важното Р·Р° крайния потребител, Р·Р° мен, Р·Р° теб, Р·Р° всички тези над 3 000 души РІ зала ‘Фестивална’ беше, че РІРёРґСЏС…РјРµ, чухме Рё РґРёРІСЏС…РјРµ над 3 часа убийствен СЂРѕРє концерт.
10 минути след обявения час, MR.В BIG СЃР° РЅР° сцената Рё надуват газта директно СЃ първите РґРІРµ парчета РѕС‚ тазгодишния ‘What if…’. РџРѕР» Гилбърт РІРёРґСЏС…РјРµ, че Рµ РѕС‚ РґСЂСѓРіР° планета още през 2008 РІ Пловдив. Година РїРѕ-РєСЉСЃРЅРѕ китаристът СЃРµ РІСЉСЂРЅР° РІ компанията РЅР° още трима пришълци. После пак РґРѕР№РґРµ солово, Р·Р° РґР° СЃРµ върнат отново четиримата извънземни музиканти РІ България, РЅРѕ подпрени стабилно СЃ чудесен РЅРѕРІ албум. Само че студийните записи СЃР° без значение. РќР° живо, там Рµ силата РЅР° РџРѕР» Гилбърт, Ерик Мартин, Били РЁРёР№С…СЉРЅ Рё Пат РўРѕСЂРїРё.
Лекотата, СЃ която бълват техничния СЃРё Рё напомпан СЂРѕРє, те оставят СЃ увиснало чене Рё РјРЅРѕРіРѕ Р±СЉСЂР·Рѕ забравяш какво СЃРё слушал РѕС‚ РґРёСЃРєРѕРІРµ, плочи Рё касетки, когато MR. BIG владеят сцена, инструменти Рё публика РЅР° няколко метра пред теб. Четиримата препускат лудешки през дискографията СЃРё (двата албума СЃ Ричи Котцън СЃР° тактично Рё напълно пренебрегнати) над час Рё половина, СЃ попътни станции като ‘Daddy, Brother, Lover, Little Boy’ (РЅСЏРјР° как без бормашината!), блусарската експлозия РЅР° ‘A Little Too Loose’ (Били подкрепя СЃ РЅРёСЃРєРё тонове РѕС‚ гласни Рё китарни струни) Рё цели седем парчета РѕС‚ ‘What if…’
РќРµ разчитат РЅР° хитове, Р° РЅР° С…РѕСЂР°, които познават Рё обичат нехуманно технично изсвирен хард СЂРѕРє, както Рё РЅР° собственото СЃРё удоволствие РѕС‚ свиренето. РЎ напредването РЅР° шоуто Рё четиримата сякаш СЃРµ отпускат Рё стават РІСЃРµ РїРѕ-сърдечни Рё непринудени, Р° солата РЅР° РџРѕР» Рё Били (както Рё дуелите РёРј… особено те) пържат мозъци Рё засилват еуфорията РІ залата. Добре РґРµ, нека РёРјР° Рё един С…РёС‚. Ерик споделя, че единственото, което РёСЃРєР° Рµ ‘To Be With You’ Рё веднага пламват стотици дигитални екранчета. Толкова СЃ хитовете. Другото Рµ ултраскоростен, ритмичен Рё умопомрачително въздействащ СЂРѕРє.
Mr. Big РЎРђ големи, Р° аз категорично СЃСЉРј ‘Addicted To That Rush’.
Рђ CINDERLLA… 15 минути след 22 часа стана СЏСЃРЅРѕ, че повечето РѕС‚ хората, понапълнили ‘Фестивална’, СЃР° там именно заради глем-блус СЂРѕРє величията РѕС‚ Филаделфия. Бандата излиза РїРѕРґ истерични женски писъци Рё С…РѕСЂРѕРІ мъжки рев Рё директно скача РІ ‘Once Around The Ride’ РѕС‚ дебюта РѕС‚ 1986.
Оттук следва час и половина скок с 20 и отгоре години назад, чудесен рокенрол, безкрайно високо настроение и наистина отличен звук, особено в тази зала. Том Кийфър пее великолепно и изобщо не може да познаеш, че преди години е имал сериозни проблеми с гласа. Сега всяка песен стиска за гърлото, хваща те за ушите и те праща в подскоци, докато космите на врата ти щръкват като пред буря. Застанал в тъмни дрехи, с черна коса и лека очна линия, пък и с леко дрезгавата бленда, напомня силно на глем рок бащицата Марк Болън.
В
‘Shake Me’ Рё ‘Heartbreak Station’, РЅР° която Р·Р° РїСЂСЉРІ РїСЉС‚ РЅР° сцената СЃРµ качва Рё акустична китара, бележат началото РЅР° сета РЅР° CINDERELLA Рё след това темпото Рё удоволствието РЅРµ намаляват РґРѕ самия край малко преди полунощ. Сетлист Рё сами виждате, РЅРѕ РЅРµ РјРѕРіР° РґР° РЅРµ споделя безумната радост РЅР° ‘Gypsy Road’, СЃ която СЃРё тръгват Р·Р° малко, преди чудесния Р±РёСЃ РѕС‚ ‘Long Cold Winter’ Рё веселата ‘Shelter Me’. Песните РёРј СЃР° великолепен ураган, събрал веселите нотки Рё мелодии РѕС‚ ранните Bon Jovi, РЅРѕ без лустровката, глем щипката Рё леката РіСЂСѓР±РѕСЃС‚ РЅР° W.A.S.P., РЅРѕ без вулгарностите Рё няколко шепи чудесен Рё сърцеразтапящ блус.
Божествената балада ‘Nobody’s Fool’ Рµ споделена между стотици влюбени РґРІРѕР№РєРё РІ залата, ръце Рё пръсти СЃРµ стискат, слети РІ нежната меланхолия РЅР° ‘Don’t Know What You’ve Got (Till It’s Gone)’ или туптят заедно РІ ‘The More Things Change’, С…РѕСЂР° пеят, скачат Рё пляскат Рё цялата ‘Фестивална’ Рµ като пъстър отзвук РЅР° 80-те, СЃ цялата радост Рё пищна веселба, присъщи РЅР° онези РіРѕРґРёРЅРё.
Когато концертът свършва, СЃСЉРј толкова зареден, че знам – следващите няколко РґРЅРё плочите ще СЃРµ въртят РІ грамофона, Р° скъсаните РґСЉРЅРєРё ще изплуват РѕС‚ дъното РЅР° гардероба. I’m coming home… coming home!….