This is the STEREOLAB week on radio TANGRA MEGA ROCK! The English-French rock band has just released its eleventh studio album Instant Holograms on Metal Film through Duophonic UHF Disks. It marked their first studio album in nearly 15 years, following Not Music (2010).
STEREOLAB has been reunited since before the 2020 pandemic, and in that time they’ve embarked on a few tours and reissued their catalog, along with releasing a couple of compilations of previously unreleased and rare material.
But after all this time, they finally make a proper return with their first new set of new music since 2008.
Instant Holograms on Metal Film is both a contemporary update of the group’s eclectic midcentury mashups as well as a familiar return to everything they’ve done so splendidly in the past, merging post-rock, exotica, krautrock, French yé-yé pop, Moog soundscapes and simply perfect, melodic indie pop. It’s everything you’d want in a STEREOLAB record.
DISCOGRAPHY
-Peng! (1992) -Transient Random-Noise Bursts with Announcements (1993) -Mars Audiac Quintet (1994) -Emperor Tomato Ketchup (1996) -Dots and Loops (1997) -Cobra and Phases Group Play Voltage in the Milky Night (1999) -Sound-Dust (2001) -Margerine Eclipse (2004) -Chemical Chords (2008) -Not Music (2010) -Instant Holograms on Metal Film (2025)
COMBICHIRST live in Sofia
COMBICHIRST
Abysmatic
Клуб *Mixtape 5*, София, 17.07.2019
текст: Ивайло Александров, снимки: авторът
Още от първото слушане на новия албум на COMBICHIRST – ‘One Fire’, директно ми влезе ударният мизантропски бяс на ‘Hate Like Me’.
Не се учудвам, че имаше и тениска към парчето. Много ми се искаше да крещя “You used to hate like me. What happened to you?” заедно с Анди Ла Плегуа, но изобщо не очаквах, че ще го направя още с излизането на групата на сцената. Ей така се започва концерт, ако искаш хората да не мирясат следващите 90-100 минути! И наистина – за целия сет на COMBICHIRST нямаше момент, в който поне 100 човека да не са във въздуха, докато другите току що са се приземили от поредния скок, в декадентско-метълската дискотека COMBICHIRST.
Свикнали сме да виждаме специално гримирани и костюмирани хора за концертите на COMBICHIRST у нас. И този път няма изключение – от готик господа с фина очна линия, през хора с гребени, до дами в корсети и оплискани с изкуствена кръв лица и ръце. Църквата на COMBICHIRST си има правила и те се спазват.
Самите музиканти обаче се оказва, че не са преценили времето за преминаване на сръбската граница през лятото и са откиснали няколко часа там, пристигайки едва 15-ина минути преди обявеният час за отваряне на врати. Съответно цялата програма се измества с един час. И никой не го ебе – повече време за бири и прегрупиране на открито – юли е, никой не бърза да скочи в клуба.
Първи са Abysmatic – никога не бях слушал пичовете и бях адски приятно изненадан от супер адекватния им за вечерта саунд, миксиращ индъстриъл с техно и метъл. И няколко парчета на български от чисто новия им албум.
Адмирирам, но отивам да си поговоря с китариста на COMBICHIRST – Eric13, който се оказва адски готин пич и всъщност е тотален фен на Misfits, New York Dolls и Guns N’ Roses – чуй старата му банда Sex Slaves. Лочим бири в градинката над клуба и в един момент усещаме, че май след малко трябва да излиза на сцената. Хукваме надолу и след 15 минути COMBICHIRST са на сцената.
Ако не си бил на тяхно шоу ще се опитам да ти го разкажа така – представи си музика от машинен постапокалиптичен свят, с публика от необуздани диваци. Или си пусни онази сцена от втория филм от ‘Матрицата’ с партито в пещерата. Горе-долу същото. Несекващ бийт, плътна завеса от електронни звуци, мощно блъскане по барабаните от двамата перкусионисти, безспирно куфеещият и скачащ Eric13 и мерещият сцената с маршова крачка Анди, който раздава команди с ръце и реве с цяло гърло в микрофона. ‘Hate Like Me’, ‘Never Surrender’, ‘Shut Up and Swallow’… в нито един момент не се сещаш дори да отскочиш за вода или бира. Просто краката ти изстрелват тялото в подскоци или се мяташ във вихрещия се мошпит – вир-вода, плуващ в щастлива мизантропия с десетки други нихилисти, блъскащи се, докато ревят лириките.
‘What the Fuck Is Wrong With You” е финалът и се опитвам да надвикам Анди през колоните. Чао-чао! Искате ли още? Още една? Две? Окей, може още три. ‘Get Your Body Beat’, ‘Maggots at the Party’ и за финал пак с новия албум – ‘One Fire’, блъскане за последно, размятане на потни коси, а след това спасителните елементи въздух и вода.
Днес имам мускулна треска в прасците, гърбът ме боли, а гласът ми звучи като предсмъртните гракове на дърт котарак. И ми е адски добре.
