CROWBAR
S.I.M.B., Muddy
5 март
клуб ‘Mixtape 5’
текст: Стефан Топузов, снимки: Елена Ненкова
CROWBAR наистина се вписват добре в определението за култова група. Още с появата си в зората на 90-те те обръщат кораба си в точно обратната на тогавашното течение посока, свирейки възможно най-тежко, тягостно и бавно. И не е като това твърдоглавие да им печели тълпи от фенове. Напротив – бавно като собствените си рифове CROWBAR си извоюват място под слънцето, издавайки един звуков мастодонт след друг.
‘Sonic Excess in Its Purest Form’ – заглавието на албума им от 2001 г. като че ли обяснява звученето на CROWBAR най-изчерпателно. Докато се стигне до настоящето, Кърк Уиндстийн и групата му отдавана са превърнали възпроизвеждането му в занаят, който владеят до съвършенство. За Бога – отварящата песен от последния им албум ‘Walk with Knowledge Wisely’ например звучи като да тежи десет тона, още преди да влязат китарите!
Така че когато в четвъртък вечер се отправям към ‘Mixtape 5’, определено съм настроен за пиршество от помитащи ниски честоти.
Когато към 19,30 ч. влизам в клуба, Кърк Уиндстийн подписва дискове и билети и се снима с фенове. Не виждам да връща когото и да било, но избирам да не го занимавам и аз. Няколко души после ми разправят колко земен пич е всъщност. (Васил Върбанов ми отбелязва, че Уиндстийн е и физически доста близо до земята.)
В 20,00 ч. на сцената излизат MUDDY. Звученето им е може би най-успешното българско въплъщение на това, което аз разбирам под слъдж – тежки, провлачени и изкривени Sabbath-ски рифове, поднесени с натуралистичен маниер, който е антипод на всичко лъскаво в музиката. Групата освен това се възползва от факта, че доста хора слушат музика с очите си – сценичното облекло и присъствие на китариста Георги Хранов вкарва шок-рок елемент, който работи учудващо добре в контекста на този стил. Без никакви приказки и обяснения MUDDY изпълняват песните от дебютното си демо, подкрепени както и в самия запис от вокалиста на DAILY NOISE CLUB Петко Славейков. Ако си ги пропуснал (а и да не си), задължително ги чуй и не повтаряй тази грешка пак!
Следват S.I.M.B. – шайката българи от Амстердам, свиреща на моменти доста ироничен стоунър и въоръжена със силния дебютен албум ‘Monday Superblues’ от 2013-а, продуциран от китариста на Life of Agony – Джоуи Зи. Барабанистът им Чико Монев сваля по един кат дрехи след всяка песен от сета на групата, създавайки в мен очакване да продължи така през кожа и мускули, докато накрая изчезне след последното парче.
И докато в това отношение съм разочарован, то музиката на групата определено ме впечатлява – особено по-мелодичната и различна ‘If You Just Try’. Финалът на сета им – а и на подгрявката за CROWBAR – очаквано идва с едноименното ‘Satan Is My Bitch’.
След около 30-минутна пауза, малко преди 22,00 ч. CROWBAR излизат и започват да мачкат около 300-те души в клуба с ‘The Cemetery Angels’ – една от по-скоро нетипично бързите им песни. Следват двете парчета от суперсилния миналогодишен албум – ‘Walk with Knowledge Wisely’ и ‘Symmetry in White’.
За група, която има съвсем обосновани претенции да е най-тежката на света (също и в живо тегло, както не пропусна да отбележи и радиото в кампанията за шоуто), CROWBAR определено изглеждат както очакваш. Тежат си на мястото! Забрави за школата на Maiden и Anthrax в сценичното поведение – при CROWBAR няма никакви тичащи и скачащи по сцената хора. Вместо това има здрави брадати мъже, които говорят малко, гледат сурово и опъват дебелите струни на китарите си, сякаш тежат колкото звука, който създават. Фокусът определено е върху музиката.
А тя мачка! Независимо дали става дума за преднамерени удари като ‘To Build a Mountain’ и ‘Conquering’, за разливащите се като срещнала брега вълна мелодии на ‘Planets Collide’, или за великолепния кавър на Led Zeppelin ‘No Quarter’, при CROWBAR всичко е помитащо тежко. Добрият звук в ‘Miztape 5’ тази вечер също прави услуга на парчетата, позволявайки на китарните хармонии да изпъкнат.
Разбира се, има пропуснали събитията от последната година типове, които се качват на сцената, за да скочат от нея или да изреват някой стих, прегърнали Уиндстийн през рамо. Тази вечер обаче няма място за драми и ритане на хора. Българо-луизианската дружба е допълнително укрепена от фен, който връзва мартеница на ръката на Уиндстийн. В едно от редките си включвания той пък хвали публиката, че била яка.
Може би затова и Crowbar не правят това, което фронтменът им нарича ‘педалска работа’ – не се правят, че слизат, само за да се върнат уж за бис. След ‘All I Had (I Gave)’ просто чуваме ‘Vacuum’ и това е всичко за вечерта.
Да, култовите групи може би наистина не привличат тълпи. Но това, което CROWBAR дадоха на българските си фенове в четвъртък вечерта е доста по-ценно. Екипажът на плаващия срещу течението кораб вчера се увеличи с поне 300 души!
Очаквайте ОГРОМНА ГАЛЕРИЯ!
