DREAM THEATER
Jason Richardson & Luke Holland
Odd Crew
Alexandra Zerner
Stop the Schizo
Зала 1 на НДК, София, 03.07.2019
текст: Никола Шахпазов, снимки: Елена Ненкова
Дълга вечер, по дяволите! А в сряда рядко е така – обикновено в средата седмицата всичко е бавно и мързеливо, а големите планове и мечти са насочени към наближаващия уикенд. Но пък може би всяка сряда вечер трябва да бъде толкова шумна и дълга – това би направило нещата значително по-интересни.
Но, ясно е, няма как всяка сряда да имаме насрочена среща с ултравлиятелни музиканти като DREAM THEATER, затова поставяме тази в графа “особено специални”.
Продължителността (300 минути!) пък се дължи на фестивалния формат на събитието – на сцената се качват пет съвсем различни групи, представяйки всичко от неокласическо хеви до технически претоварен метълкор, авангарден алтърнатив и прог метъл. В това разнообразие няма нищо случайно – такава е основната концепция на това изтощително събитие, носещо названието ‘Sofia Dream Fest’.
Първи са STOP THE SCHIZO, които имат кофти задачата да открият музикалния пир още в късния следобед – пред доволно празна зала. В състава са наши приятели и изобщо хора от всякакви важни български групи (Mental Architects, Cigaretta, Ер Малък), стилът е доволно неясен (но клони към алтърнатив/инди рок), а впечатленията ни от тях до момента са нееднозначни. Това обаче е най-приятният им лайв, на който сме присъствали – кратък, но пък доста съсредоточен и даващ надежди за бъдещето.
По някакъв особен начин ALEXANDRA ZERNER и нейният бенд звучат като идеалния съпорт за DREAM THEATER. Стилово двете банди са доста, доста различни, но инструментелното неокласическо хеви на ZERNER е майсторски изпълнено, разнообразно и със силно прог влияние – нещо, което вече пълнещите залата фенове на DT оценяват подобаващо. Основното тук е нейната китара – тя свири на нея по-уверено от Малмстийн, а и парчетата й са значително по-приятни от новото творчество на шведския майстор, ако питате нас.
ODD CREW са ясни. Те са най-обиграната от всички български групи тази вечер и това си личи. Забиват кратко, но силно, рифовете им лепят шамари на всеки, намиращ се наблизо, вокалите на РАЙКОВ са на ниво, а пред оркестрината се събира малка ODD CREW агитка, която се радва толкова ентусиазирано, сякаш гледа хедлайнерите на събитието. Много емоционално и професионално момчета, палци горе.
Колко често се случва това? ДЖЕЙСЪН РИЧАРДСЪН и ЛЮК ХОЛАНД, които свирят заедно с DREAM THEATER на доста концерти това лято, се оказват най-слабата от всички “подгряващи” банди за вечерта.
Безсмисленото ултрабързо свирене е едновременно мастурбационен хеви метъл, но и технически съвършен, но бездушен метълкор/джент, който би паснал малко по-добре на случващия се наблизо концерт на WHITECHAPEL…
С единствената разлика, че дори метълкор бандите имат по-ясна представа как да правят добри парчета, които не звучат като ултрашумни, себезадоволяващи инструментали. РИЧАРДСЪН и ХОЛАНД ни доставят само скука и главобол, уви.
В сравнение с концерта на DREAM THEATER преди 5 години във ‘Фестивална’, сега феновете са поне два пъти повече. ДЖЕЙМС ЛАБРИ бърза да отбележи това, както и факта, че атмосферата в Зала 1 му се струва “по-интимна” от евентуален концерт на открито.
Фестивалният сет на бандата е до голяма степен стандартен – основна част в него заемат парчета от най-новото им издание ‘Distance over Time’, плюс задължителните вметки от така важните други албуми.
До голяма степен сме благодарни, че не чуваме ‘Pull Me Under’ (не защото парчето не е чудесно, а защото вече сме го преживявали много пъти), а в един момент звучи ‘Peruvian Skies’ – от вероятно най-непопулярния им албум ‘Falling into Infinity’. Отличен избор, а и парчето (и албумът) заслужават повече внимание.
И въпреки че ‘Distance over Time’ никога няма да бъде любимото ни DREAM THEATER издание, на живо парчетата от него звучат доста по-хубаво и ударно, отколкото на запис. ‘Untethered Angel’ е екстра за начало, ‘Barstool Warrior’ е супер лайв изпълнение, но по точки определено печели ‘Pale Blue Dot’, което е и нещо като завършек, преди задължителния бис.
Няма как да си кривим душата – най-важното тази вечер е ‘The Dance of Eternity’ от втората част на ‘Metropolis’, както и ‘In the Presence of Enemies – Part I’ от ‘Systematic Chaos’ – големите доказателства защо групата и заслужила своето място сред най-големите в световния прогресив рок и метъл.
Естествено, на моменти DREAM THEATER са прекалени, вокалите на ЛАБРИ не са най-добрите, звукът понякога издиша, но всичко това са неща, които очакваме много преди да стъпим в Зала 1. Всъщност е доста приятно да видиш непогрешимото свирене на ПЕТРУЧИ и клавирната лудост на РУДЕС, за да знаеш, че си на правилното място.
DREAM THEATER продължават да бъдат важна студийна и още повече – силна лайв банда, която неслучайно привлича подобна огромна публика – тук има постоянство и стил, които на са от днес за утре. В крайна сметка, цялото чакане и дългата сряда вечер си заслужаваха.
