I survived CHILDREN OF BODOM

CHILDREN OF BODOM,В Ensiferum, Machinae Supremacy
19.04.2011, Universiada hall, Sofia

words by Ivaylo Alexandrov, photo: Georgi Georgiev

Надали през 1997, когато излиза РїСЉСЂРІРёСЏС‚ РёРј албум ‘Something Wild’, бесните хлапета Children Of Bodom СЃР° предполагали, че един ден ще напълнят зала СЃ капацитет 3 000 души РІ страна, която вероятно РЅРµ СЃР° Рё чували. Р’СЉРїСЂРѕСЃРЅРёСЏС‚ ден Рµ 19 април, 2011, Р° залата Рµ ‘Универсиада’ РІ София. Р—Р° тези 14 РіРѕРґРёРЅРё “децата” СЃР° пораснали, обиколили СЃР° света няколко пъти Рё СЃР° събрали достатъчно самочувствие, Р·Р° РґР° РІРѕРґСЏС‚ като подгряващи банди РґРІРµ РґСЂСѓРіРё северни РіСЂСѓРїРё.

Към 8 и нещо приключвам работа и хуквам към залата, за да видя и аз аджеба, финското чудо небивало, което, спомням си, харесвах доста като невръстен пубер. Служебните ми задължения лишават шведите Machinae Supremacy от присъствието ми, а съдейки по чутото в нета и споделеното от произволно питани хора в публиката, съм хванал бонус като съм си спестил синтетичното лигавене на петимата младежи.

РќРѕ СЃСЉРј съвсем навреме, Р·Р° РґР° СЃРµ мушна напред преди финландците Ensiferum РґР° излязат РЅР° сцената Рё РґР° забият епичните СЃРё фолк метъл С…РёРјРЅРё пред жадната Р·Р° такава РјСѓР·РёРєР° публика. Немалко РѕС‚ феновете тази вечер СЃР° тук именно заради тях Рё пред сцената РєРёРїРІР°, когато момчетата Рё девойката изригват СЃ ‘From Afar’, дала РёРјРµ Рё РЅР° четвъртия РёРј албум.

Изобщо не е чудно, че толкова много хора вилнеят като за последно на парчетата на Ensiferum. След Eluveitie и Korpiklaani, те са едва третата група, която свири фолклорен северняшки метъл и идва у нас (не броим чудесните диваци от тайгата Arkona). Стилът, зароден в началото на 90-те и набрал сили десетина години по-късно, отдавна е спечелил почитта на родните метъли и тепърва има да виждаме групи от течението.

Ensiferum радват с мелодични епоси, игриви китарни пасажи, ревове и хорови линии, на фона на клавирна помпозност, а сцената е решена с голямо пано на групата в дъното и два флага от двете й страни, които така приятно допълват приказно-героичната атмосфера на музиката им. Сред тълпата се мяркат къде сполучливо, къде пародийно овапцани псевдобойци, а докато групата редува парчета от четирите си албума, вдигнатите юмруци и развяните коси са навсякъде в залата.

Впечатление правят леко несигурните РЅР° живо вокали РЅР° Петри Линдрос, сравнени СЃСЉСЃ студийните записи, РЅРѕ РїСЉРє публиката компенсира СЃСЉСЃ задружно припяване РЅР° създадените сякаш Р·Р° концерти ‘Into Battle’, ‘Lai Lai Hei’ или последната РѕС‚ сета РёРј ‘Iron’, след която овациите дълго РЅРµ спират. Рђ докато музикантите СЃРµ изнизват РѕС‚ сцената, Р·Р° лично доволство Рё РѕРіСЂРѕРјРЅР° изненада РѕС‚ колоните СЃРµ разнасят ‘Electric Worry’ Рё ‘One Eyed Dollar’ РЅР° Clutch.

Children Of Bodom СЃР° сред пробилите РЅР° няколко континента (бивши ъндърграунд) метъл величия Рё неминуемо Рё Сѓ нас агитката РёРј Рµ внушителна. Финландците изскачат пред напрегнатата СЃРё публика малко след 21:30 Рё директно СЃРµ впускат РІСЉРІ вихрена РёРіСЂР° РїРѕ струни, клавиши, кожи Рё микрофона, Р° пред тях … СЃРµ радват СЃ пляскане, рев Рё подскоци.

Скоростта на мелодичния и бързашки метъл на бандата не предизвиква блъскане сред публиката и това е обяснимо.

Хората са предимно тийнейджъри или отскоро прекрачили 20-те фенове, както и доста хеви метъли. Те искат насечени китари, сола, пози, псевдовиртуозност и колкото се може по-малко експерименти в музиката. Нещо, в което Children Of Bodom са адски добри и им го доставят с пълни шепи. Сетлистът на Бодомци включва премерени дози от всичките им периоди и необяснима пълна липса на парчета от дебюта. За час и половина наливат петнайсетина резачки, които са приети възторжено от тълпата, ръце с рога се тръскат бурно над куфеещите глави и изобщо веселбата е пълна.

Ако изключим еднообразието в музиката на Children Of Bodom и онзи специфичен водещ клавир, така характерен за повечето финландски метъл, от който ми се отщява даже да пия. Отдавна съм решил за себе си, че синтезаторът като равноправен на китарата инструмент няма място в дет/блек и сходни формации. Солата на Алекси Лайхо често са разпределени наравно с тези на Яне Вирман, като и в двата случая слушаме безцелно разпиляни скоростни разходки по гамата, без особен смисъл, освен ахкане пред бързината на фалангите на музикантите.

Друго, което получаваме в обилни порции от Алекси, е изключително ограничен, но за сметка на това безспирно ползван запас от псувни. “Fucking”, “shit” и “motherfucker” се чуват толкова често, че оставам с впечатлението, че суфльор на русолявия фронтмен е Кори Тейлър.

Встрани РѕС‚ личните негативи, тези 3 хиляди души, които СЃР° дошли РґР° СЃРµ забавляват, слушайки любимата СЃРё банда, правят точно това. Когато Children Of Bodom СѓРґСЂСЏС‚ ‘Follow The Reaper’ РґРѕСЂРё РїРѕ седалките РѕРіСЂРѕРјРЅР° част РѕС‚ хората скача РЅР° крака Рё ако РЅРµ куфее, то РїРѕРЅРµ развява юмруци Рё крещи въодушевено. “Hate Me”, крещи Алекси, РЅРѕ момчетата (Рё особено момичетата) РІ публиката РіРѕ обичат Рё РЅРµ спират РґР° реват СЃ пълно гърло чак РґРѕ финала СЃ ‘Hate Crew Deathroll’.

И щастливи не забелязват дребните недостатъци като еднообразие, клавирно безсмислие, позьорство или факта, че доста хора са се минали с по-скъп билет за правостоящи, а реално никой няма проблем да снове където си поиска в залата. Важното е, че Children Of Bodom – група, която е в пика на кариерата си, свири пред пълна с фенове зала, а покрай тях видяхме и чухме приятните Ensiferum. Наздраве!

GALLERY