JON LORD SHOW in Sofia

JOHN LORD
30.10.2010, Hall 1, National Palcae of Culture, Sofia – Bulgaria

words by Alexandrina Georgieva, photo: Ivaylo Alexandrov

English version coming soon

Малко след осем вечерта. Зала 1 РЅР° НДК Рµ пълна, РІСЉР·РґСѓС…СЉС‚ трепери РѕС‚ нетърпението РЅР° зрителите, Р° журналистите, търпеливо изчакали отстрани, навлизат вътре РґР° СЃРё търсят “където СЃР° останали места”.В  РђС…Р°, РґРѕР±СЂРµ. Успявам РґР° опазя РґРІРµ седалки Рё впервам поглед РІ сцената.

Две секунди по-късно до музикантите от Софийската филхармония и ТЕ излиза достолепен, елегантен, чаровен белокос мъж, чиято фамилия определено му отива. Няколко приветствени думи с приятен британски акцент и бавно се потапяме в ‘Sarabande Suite’ – солов албум на Лорд от 1976. Макар създаден толкова отдавна, софийската публика е едва втората, която го чу на живо, изпълнен изцяло. Преди около месец бе първото представяне на сюитата  – в Букурещ. Днес чухме второто.
“Предния РїСЉС‚ СЃРІРёСЂРёС…РјРµ ‘Concerto For Group And An Orchestra’, сега реших РґР° Рµ нещо друго” – споделя СЃ СѓСЃРјРёРІРєР° Джон Лорд Рё продължава – “Писах това РЅР° верандата РЅР° РґРѕРјР° СЃРё РІ Калифорния, когато РјРµ гонеше носталгия, затова звучи толкова… европейско.”

РќРµ знам каква Рµ представата РЅР° основателя РЅР° Deep Purple Р·Р° “европейско”. Знам, че беше магическо. Подозирам, че РЅРµ само Р·Р° мен. Публиката притихнала, спонтанно избухващите аплодисменти, макар РїРѕРЅСЏРєРѕРіР° РЅРµ съвсем РЅР° място, невъзможните Р·Р° удържане подвиквания РЅР° възторг… Осемте части РЅР° сюитата СЃРµ претъркулиха неусетно.

Р’СЃСЏРєР° чаровна РїРѕ своему, разточително красивата ‘Fantasia’, РЅРµ РїРѕ-малко впечатляваща РѕС‚ ‘Sarabande’ – играта между филхармонията Рё РўР•, повтарящите СЃРµ мотиви Рё новите РёРј прочити, прехвърлянето РЅР° акцента РѕС‚ танцувални закачки (‘Caprice’) Рё хард СЂРѕРє елементи (‘Gigue’) РєСЉРј нежни, СЃРїРѕРєРѕР№РЅРѕ разливащи СЃРµ мелодии Рё умелото РёРј заплитане РІ една голяма обща идея, гледката РЅР° Лорд, съсредоточено наблюдаващ музикантите СЃРё или местещ СЃРµ РѕС‚ хамънда РЅР° пианото – РЅРµ беше “просто” концерт.

Беше приказка и магия. Особено за несвикналите с красотата на класическата музика. За останалите беше дълго чакан празник, ако съдим по блесналите очи, с които споделяха впечатления през антракта. Който, впрочем, така и не усетихме кога настъпи. Първите петдесет минути се изпариха във въздуха. А втората част?

В девет и половина до музикантите от Софийската филхармония и ТЕ излиза един от създателите на Deep Purple. Любим, култов образ, рок икона, за която най-младите сред публиката сме чували легенди от родителите си.

Вероятно и затова еуфорията на някаква част от присъстващите се излива във викове “Дийп Пър-пъл, Дийп пър-пъл!” и опити за тананикане интрото на ‘Black Night’.

Началото на ‘Pictures Of Home’ обаче ги пресича. На сцената, освен досегашните герои, е излязъл и Якоб Самуел (вокал на шведските глемъри The Poodles), който наподобява доста успешно Гилън. Фен от първите редици размахва ‘Machine Head’ и привлича вниманието на Лорд:

“Оригинален?”
Горд отговор: “Разбира се!”
“Хм, ти трябва РґР° СЃРё доста богат тогава…”.

Не ни трябва повече, залата се оглася от смях и аплодисменти и атмосферата се променя осезаемо.

Смирението от първата част е изчезнало, непознатата класика вече не респектира, едва прохождащите в музиката сме на свой, добре познат терен. В следващия момент Лорд (дали нарочно?) подлага крак на хората, които идват на неговите и тези на Блекмор концерти, единствено за да вилнеят на стари любими хитове.

‘The Sun Will Shine Again’, изпълнена съвършено РѕС‚ Катаржина “Kася” Ласка (изящна полякиня, която работи СЃ Лорд РѕС‚ няколко РіРѕРґРёРЅРё), Рё инструменталът ‘The Telemann Experiment’ СЃР° РѕС‚ соловия РјСѓ албум ‘Beyond The Notes’ Рё ‘Pictured Within’ – РѕС‚ едноименния. Следва малък подарък – ‘Lazy’, изпълнена само РѕС‚ РўР•.

“Нямате представа колко време СЃРµ чудих как РґР° направя така, че Рё оркестърът РґР° СЃРІРёСЂРё тази песен СЃ нас… Рµ, РІСЃРµ още работя РїРѕ РІСЉРїСЂРѕСЃР°.” РќРѕ РїСЉРє успяват РґР° СЃРµ включат РІ прекрасната балада ‘Wait A While’ (съвместно творчество РЅР° Лорд Рё Сам Браун, РЅРѕ отново изпята РѕС‚ Ласка).

Оттам нататък Рµ пълна концертна лудост. Ударно – ‘Perfect Strangers’ без предизвестие връхлетява СЃ цялата СЃРё РјРѕС‰ Рё РЅРё отнася главите. “А следващата песен РЅРµ Рµ РјРѕСЏ, РЅРѕ писана РѕС‚ двама РјРѕРё приятели – единият Рµ Дейвид Ковърдейл… (аплодисменти) Рё мъжът РІ черно – Блекмор (още повече аплодисменти) – ‘Soldier Of Fortune’” Рё коравият фен, отраснал СЃ тези албуми, вече Рµ РЅРё жив, РЅРё СѓРјСЂСЏР».

Оркестралните прочити на двата химна са невероятно красиви, да; но съществува и още една съставка на лудост, която не можем да пренебрегнем. Пред нас на сцената е ДЖОН ЛОРД!!!

Да си проходил в музиката именно с неговото творчество; или да си го пробутвал на децата си от малки; да си слушал на домашно правени касетки и пиратски дискове; да си бил убеден с години, че нищо по-велико не може да бъде създадено; да знаеш всеки текст наизуст, че чак да се дразниш, когато Якоб ги бърка; да знаеш каква огромна част от съвременната музика е повлияна от него – и да видиш този човек, здрав, прав, респектиращ и прекрасен на сцената да свири това, което си слушал единствено на запис отпреди тридесет години– това беше другият елемент, който напълни залата с хора, възторг, любов и уважение. И ще бъде винаги актуален за групите от “старата школа”.

РџРѕ време РЅР° концерта, разбира СЃРµ, РЅРёРєРѕР№ РЅРµ СЃРµ отнася РІ психологически профили РЅР° българския фен. Ръкопляскаме, пеем, плачем, тропаме СЃ крака или седим кротко, омагьосани – който каквото РјСѓ Рµ РЅР° сърце. Рђ РІСЉРІ вечери като тази сърцата РіРѕСЂСЏС‚, подпалват ръцете Рё гърлата Рё съвсем естествено РЅРµ пускаме Лорд РґР° СЃРµ РёР·РјСЉРєРЅРµ ей така. Въпреки увещанията РјСѓ, че “Време Рµ РґР° СЃРё легна, РґР° СЃРё РёР·РїРёСЏ лекарството… РЅСЏРєРѕРё РјСѓ казват “червено вино”, РЅРѕ Р·Р° мен СЃРё Рµ лекарство.”
В 
‘Child In Time’ РЅР° Р±РёСЃР° РЅРё довършва съвсем Рё единственото, което можем РґР° продължим РґР° правим, Рµ РґР° аплодираме още РїРѕРЅРµ пет минути, карайки музикалния Р±РѕРі Рё свитата РјСѓ РґР° СЃРµ връщат РґРІР°-три пъти, Р·Р° РґР° СЃРµ поклонят пак. РўРѕР№, съвсем джентълменски, благодари РЅР° всички, свързани СЃ концерта – момчетата РѕС‚ РўР• (справили СЃРµ наистина страхотно), диригента Найден РўРѕРґРѕСЂРѕРІ, музикантите РѕС‚ Софийската филхармония (“Това СЃР° вашите музиканти!”), Ласка Рё Самуел, озвучителите, организаторите Рё публиката. Подава СЂСЉРєР° РЅР° всеки РѕС‚ РїСЉСЂРІРёСЏ ред, СѓСЃРјРёС…РІР° СЃРµ широко, покланя СЃРµ… Рё СЃРё отива.

Отиваме си и ние. При записите, клиповете в youtube и репортажите. Но вече знаещи какво наистина се крие зад тях. Защото най-адекватният и изчерпателен коментар за такива събития е единствено “Беше невероятно.”

GALLERY